Богатите пенсионери са по-облагодетелствани от бедните у нас. За периода от 2012 година до 2023 г. максималната пенсия в страната е скочила над 385% или това е близо 5 пъти, показва отчет на Националния осигурителен институт за 12 години. През 2012 г. таванът на пенсиите у нас е бил 700 лева на месец, през следващите години расте с по 50-70 лева на година, а от 2016 г. замръзва на 910 лева до 2018 г. Най-голямото увеличение е през последните години, като от 2021 г. таванът на пенсиите е повишен на 1440 лева. От юли миналата година максималната пенсия у нас стана от 1500 на 2000 лева, а от 1 октомври вече е 3400 лева, колкото е и през тази.
В същото време минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се е повишила за 12 години с 230% или едва 3 пъти. Така през 2012 г. тя е била 141,28 лева, като през следващите години расте с между 3 и 7 лева, докато стигне 175,69 лева през 2017 г. През следващата година тя минава за пръв път 200 лева и е определена на 203,80 лева. По-сериозно увеличение има през 2021 г., когато минималната пенсия е определена на 300 лева. От януари 2022 г. долният праг на пенсиите беше определен на 370 лева, а от юли беше увеличен на 467 лв., колкото е и в момента.
Безработни взимат над 1880 лева на месец
Според заложеното в бюджета на ДОО от 1 юли тази година предстои ново повишение на пенсиите по швейцарското правило, като ръстът се очаква да бъде с 12 на сто. Това означава, че минималната пенсия ще стане 523 лева. В резултат на индексирането на пенсиите размерът на средната пенсия догодина ще достигне 792,51 лв., е заложено още в бюджета на Държавното обществено осигуряване. През 2012 г. средната пенсия у нас е била 271,21 лева и е нараствала с около 10-20 лева на година, докато стигне 383,03 лева през 2019 г. Следващата година пенсионерите у нас са получавали средно по 437,17 лева а през 2021 г. - 536,71 лева. Миналата година средната пенсия нараства сериозно, след като пенсиите бяха повишени на няколко пъти. През декември 2021 г. пенсиите бяха преизчислени за първи път от 2008 г. като тежестта на всяка година действителен трудов стаж във формулата за изчисление се увеличи от 1.2 на 1.35. След това от 1 юли бяха увеличени с 10 на сто, а към пенсията беше включена и добавката от 60 лева. От 1 октомври бяха преизчислени пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2021 г., като за всяка година след отпускането на пенсията размерът й се осъвремени с процент, равен на 100% от ръста на средния осигурителен доход за страната или инфлацията за предходната година в зависимост от това кой показател е нараснал с повече.
Снимка: Pixabay
Така средната пенсия за 2022 г. стигна 674,54 лева, по данни на НОИ, като тази за стаж и възраст е близо 710 лева, а за инвалидност – 519 лева.
Как да изберете пенсионен фонд за втора пенсия
Една от причините за ръста на пенсиите е повишението на средния осигурителен доход в страната. За 12 години той нараства двойно, а от него зависи изчисляването на новите пенсии. През 2012 г. средният осигурителен доход у нас е бил 618,06 лева, а през 2021 г. вече е 1169,25 лева. За миналата година НОИ отчете, че средномесечният доход вече е 1298,45 лв., като номинално той нараства с 11% спрямо 2021 г., но в реално изражение намалява с 1,8% заради инфлацията, която за миналата година е 13%.
Какво се случва със заплатите за 12 години
Освен пенсиите увеличение има и при заплатите у нас, но и то е далеч от ръста на максималната пенсия. За 12 години минималната заплата в страната се е повишила с едва 175% или 2,3 пъти. В началото на периода най-ниското възнаграждение у нас е било 283,33 лева и расте с 20-30 лева на година, като през 2017 г. е 460 лева. След това всяка година се вдига с по 50 лева, като през 2021 г. минималната работна заплата за страната е определена на 650 лева. Въпреки че минималната заплата се повишава винаги от 1 януари, за пръв път миналата година тя беше увеличена извънредно от 1 април миналата на 710 лева. Независимо че нямаше нов бюджет за 2023 г., а се прие удължаването на този за предходната година, служебното правителство реши минималната заплата да стане 780 лева от 1 януари тази година. Сложният въпрос е колко ще стане минималната заплата от началото на 2024 г., когато трябва да заработи новата формула, приета от Народното събрание с промени в Кодекса на труда. Те предвиждат минималната заплата да се определя до 1 септември на предходната година, като е равна на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Според изчисления на синдикатите за следващата година минималната работна заплата трябва да бъде между 900 и 1000 лв.
Как да си прехвърлите втората пенсия в НОИ
Повишението на заплатите в частния и публичния сектор се отрази и на средната заплата за страната. Тя също е нараснала двойно за последните 12 години, показват данните на НОИ. Работещите у нас са получавали средно по 731 лева през 2012 година, през 2017 г. средната заплата стига 1037 лева, а през 2021 г. вече е 1551 лева. През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата e 1879 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2022 г. със 7,8 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт.
550 хил. пенсионери вече взимат над минималната заплата
По-малко пенсионери и работещи
Хората, които се осигуряват в Държавното обществено осигуряване, намаляват за 12 години. Така, ако през 2012 г. осигурени са били 2 770 030 българи, през 2021 г. те вече са 2 747 495 човека. Броят на осигурените е бил най-висок през 2019 г. – над 2,794 млн. души, но в годината на Ковид пандемията – 2020 г., намалява до 2,693 милиона. Увеличават се обаче българите, които сами се осигуряват, като през 2021 г. те са близо 216 000, докато 12 години по-рано са били малко над 206 000 души.
За какво ни дължат пари върху заплатата
Освен работещите, спад има и в броя на пенсионерите у нас. Преди 12 години те са били 2 217 642-ма души, докато през 2021 г. у нас има вече 2 080 454 пенсионери.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
