Защо медийната стратегия на Тръмп работи по-добре?

Причините са няколко.

Налага се да отделите поне час от времето си, за да чуете първата една трета от въздългото интервю на Джо Роуган с Доналд Тръмп (три часа). Не е преувеличено, че “The Joe Rogan Experience” е най-популярния подкаст, точка.

Налага се да чуете и поне една малка част от участието на Камала Харис в предаването “The Breakfast Club”, за да разберете какво се случва в политическия живот. Водещият Шарламейн излъчва по радио, той залага на аудиото, но прави изключително неща в различни платформи -- т.е. достига до места, където традиционните медии не успяват.

И какво се случва? Случва се едно. Политическият език е мъртъв. Уби го Доналд Тръмп, но това е реалността.

Случва се и фразата от едно парче на Джей Зи, “Had a spark when you started, but now, you’re just garbage”. Това важи и за политическия език, и за традиционния начин на водене на кампания, и за политиката изобщо днес. Вярно, най-много важи за Тим Уолз, кандидатът за вицепрезидент, за който водещия на “The Breakfast Club” почти каза в прав текст, че Америка няма нужда от още един бял чичак на средна възраст, но уви, това е изборът на Харис. Ако Харис ще губи тези избори, то ще бъде, заради популизма на Тръмп, умелото му боравене с новата политическа реалност и -- да си го кажем -- нейният страх да посочи Джош Шапиро за кандидат за вицепрезидент. Но за всичко това вече е късно.

Политическата реалност е съвсем различна от онази, която познаваме. Преди много-много години политическият живот, политическият език, политическата битка — всички те бяха други. Повтарям се, но винаги си спомням за онзи текст на Норман Мейлър за Esquire, който започва да работи като политически репортер през 1960 година и отразява националната конвенция на Демократическата партия, текстът му буквално прави Кенеди президент, влиянието е толкова силно. И това продължава поне 2010 година, поне.

Днес ситуацията е коренно различна.

Списание/сайт New Yorker, макар и с доста сериозен тираж, не може да се добере до интервю с Камала Харис, защото за да спечели изборите тя трябва да бъде другаде. Флагманът на журналистиката New Yorker търси Камала, тя отказва. Това е положението. Днес всички търсят радио, подкаст, YouTube, Тик Ток, каквото се сетите. Но дори и там, трябва да се говори по онзи шантав начин, който Тръмп изобрети.

Камала трябва да бъде в дамското шоу “Call Her Daddy”, да бъде в шоуто за мъже (простете за генерализацията) “The Joe Rogan Experience” и т.н. Впрочем, вратата за нейно участие в “The Joe Rogan Experience” е все още отворена, след като екипът на шоуто не се съгласи с условията й водещият да пътува до нея, а предаването да не бъде записано в студиото му в Остин. Също така, Джо Роугън настоявал за три часа и точка по въпроса. Камала Харис имала на разположение един час. Когато имаш най-голямата аудитория в САЩ, ти поставяш условията, а не настоящият вицепрезидент.

В рамките на три часа точно в това шоу Тръмп постигна всичко, което искаше, както и спечели одобрението на Роугън. Шоуто започна в класическа Тръмп концепция — всички са против него, защото той е единственият честен кандидат. Но това работи. В първите секунди — двамата си спомниха епизод от предаването "The View", където според Роугън Тръмп е посрещнат с любов и приятелство от водещите (Упи Голдбърг, Барбара Уолтърс и т.н.) като посланието е, че всички са обичали Тръмп до момента, в който не се е кандидатирал за президент и не е решил да руши системата. Антисистемният Тръмп, който в един момент става заплаха. Гениално просто и простовато, но работи.

Първата лъжа в твърдението е, че шоуто е от 2015 година, а то всъщност е от 2011. Второто внушение на Джо Роугън е че петте дами в студиото прегръщат и целуват Тръмп. Истината е, че той влиза в студиото и целува всички дами. Но. Това едва ли има значение, защото концепцията “кандидатирах се за президент и станах заплаха за статуквото” работи безотказно. Да не говорим, че в тази концепция безусловно има определена истина, защото винаги става така, независимо кой ще се кандидатира за президент.

По-голямата част от публиката на Джо Роугън са млади мъже, които реално ще гласуват на тези избори и вероятно ще гласуват в по-голямата си част именно за Доналд Тръмп. Една част от тях са неудовлетворени, други не намират финансова стабилност, трети за отхвърлени от системата и се чувстват недооценени, четвърти просто не харесват Камала Харис. Американските медии пишат, че това идва в момент, в който Харис се опитва да убеди умерените гласоподаватели и по-скоро образованите бели жени, че има важни неща, заради които си струва да се гласува за Харис и търси помощта на Бионсе и сие, но ако досега не ги е убедила, това едва ли ще стане последните дни преди изборите. Разликата е, че мъжете ще отидат и ще гласуват, жените по-скоро се колебаят все още.

И докато Тръмп е убеден, че 14-те милиона последователи на Роугън в Spotify са важни за изборите, то неясно защо Харис залага на Хюстън — при положение, че почти категорично ще загуби щата Тексас на 5 ноември. Аудиторията на Роугън е почти изцяло скептична към масовите медии и търси различни източници на информация, по възможност с авторитет. Роугън, какъвто и да е, се ползва с такъв. Той е любопитен, честен и интересен водещ, това не бива да се отрича и само хора, които са слушали малки части от предаванията му, твърдят обратното.

В същото време и Роугън, и Тръмп нападат непрекъснато участието на Камала Харис във възможно най-влиятелното телевизионно предаване в Щатите, “60 minutes”. Там имаше леко недоразумение, което се превърна във флагман на Тръмп за нечестността на медиите. Камала Харис даде интеврю като един от отговорите й беше съкратен. Критиците са прави в едно — невазисимо дали Тръмп се е съгласил или не (очевидно — не) да участва в “60 minutes”, това предаване не може да си позволи да бъде обект на критики и по-редно би било да излъчи цялото интервю, а не части от него, тъй като това руши доверието в класическите медии. Каквото и да се е случило, в обществото остава съмнението, че един от отговорите на Харис е съкратен не защото е бил много дълъг, а просто защото не се е разбирало нищо от него. А от това печели само демагогията и дезинформацията.

Остават само няколко дни до изборите. Камала Харис все още има шанс да участва в “The Joe Rogan Experience” — за добро или лошо, това би променило траекторията на изборните нагласи, защото медийният свят вече работи така.