Reality Roastery е пекарна за кафе в Литъл Фолс, която е следващата ми спирка. Представям си как пия хубаво кафе, разговарям спокойно със собствениците и оформям картината в главата си, за да сглобя какво точно се случва в щата Минесота с изборите за президент.
Този щат, ще кажат някои, не е интересен. От 1932 година този щат гласува за кандидата на демократите. Големите градове, които са гъсто населени, категорично избират кандидат на демократите. Извън Вашингтон може да се каже, че това е щат, който просто отива за демократите и няма никакво съмнение, че Харис ще победи.
Снимки: Константин Вълков
Минесота, макар осеян със знамена на Тръмп в извънградските си райони, е щат-бастион на демократите. Само си припомнете — през 1984 година, когато Роналд Рейгън спечели 49 щата, единственият щат, който загуби беше Минесота. Сега вече ви е ясно. Пътувам дълго и на зиг-заг из щата, докато стигна до Минеаполис. Взимам разстоянието от 1 час по магистралата за почти пет часа по малките пътища, за да разгледам подробно какво се случва по долината на Мисисипи. По долината се случват красиви природни гледки и безброй знаци в подкрепа на Тръмп, но това са отдалечени къщи, които не добавят нищо към общата картина.
Когато пристигам в Reality Roasters ме посреща изненада — не предлагат кафе за пиене на момента, как да го обясня — това просто е магазин за кафе, а не място за пиене на кафе. “Е как така няма да изпия едно кафе,” усмихвам се аз. “Ами няма как,” усмихва се и дамата, която продава, “но със сигурност ще ви сипя малко, направих си сутринта, дано е останало.”
След малко съм с чаша кафе в ръка, един пакет кафе на зърна за България, както и промяна в плана. Съобщих й, че отивам да обядвам и да си говоря с хората в едно съседно малко градче, но тя настойчиво ме помоли да остана в Литъл Фолс. “Не е ли прекалено очаквано да се мотая из Литъл Фолс, все пак градът е достатъчно популярен и известен, нищо че е малък,” усмихвам се пак. “Иди да обядваш в A. T. The Black & White, няма да останеш разочарован,” усмихва се и тя.
Така и става. “A. T. Black & White” е едно от наистина най-впечатляващите традиционни заведения в района, където настоящите собственици, които в момента на моето пристигане са в кухнята, а когато си тръгвам след час пак са там, са създали малък оазис, очевидно привличащ много хора. Заведението е пълно. Томас и Аманда се запознават, докато са в кулинарния колеж Le Cordon Bleu. След като се дипломират решават да купят ресторанта и ето ги сега тук в кухнята, създаващи класическа американска кухня, но по много интересен начин, без да е нарочно иновативен. Просто е много вкусно.
До мен стоят три дами, едната има рожден ден. След толкова мъжки срещи в щатите преди това, казвам си, сега е момента да разбера кой, по дяволите, ще стане президент. Когато дамите свършват с обяда си и пристига тортата със свещичка, за да ознаменува празника, решавам, че не мога да чакам и се прехвърлям на тяхната маса.
“Виж какво, ще сътворим история този път, това можем да ти кажем. Новият президент ще бъде жена. Камала Харис, точно така. Ти представяш ли си, да не сме имали жена-президент? Ето, в Мексико имат жена. На много други места също. Сега ще напишем историята и Камала Харис ще бъде историята, от нас да знаеш.”
Струва ми се правдоподобно.
Когато им казвам, че е време да сложим край на сладките приказки за изборите и да преминем към снимки, те се оправят суетно, излизаме на улицата и правим няколко портретни кадъра.
Време е да си тръгвам, иначе наистина ще пристигна много късно в Минеаполис.
Все пак избирам да пътувам по историческия път около Мисисипи, толкова е спокойно и красиво, в такива момента съжалявам истински, че българската природа е опропастена и задръстена в мръсотия. Всяка частица от Мисисипи се използва или за малък парк, или за красив богат дом, или за скромен дом с перфектно подстригана трева, или за пикник, или за мост, или за разходка. Помня онези думи на прословутия писател Пол Теру, който казваше, че е много трудно да пътуваш из Америка в търсене на интересни истории, защото в тази страна всичко е уредено, всичко работи, бензиностанциите и хотелите са навсякъде, пътищата са маркирани и много добри, ограниченията за скоростта се спазват, хората са учтиви, няма кой знае какво да ти се случи, освен ако не си двойно по-любопитен.
Странно е след стотиците къщи със знаци в подкрепа на Тръмп да попадна на тези три дами, категорично убедени в прогнозата си, че Камала Харис ще спечели. Сервитьорката, която ни обслужва, е на същото мнение. Нещо повече, казва тя, мъжът ми е фермер, но също ще гласува за Камала Харис, представяте ли си.
Представям си.
Обикалям още няколко минути с колата из Литъл Фолс, почти 10-хилядното градче, което е пълно с истории. Че тук прекарал детството си Чарлз Линдберг, прелетял за пръв път без кацане разстоянието от Ню Йорк до Париж през 1927 година, почти преди 100 години, е Уикипедия-ясно. Ако го прелетите сега, отделете си 6-7 часа. Тогава Линдберг е летял 33 часа и половина. И тъй като шведските имигранти са част от тематичните ни репортажи досега, да допълним още малко шведски връзки — той e дете на швед. Няколко души губят живота си преди полета на Линдберг в опити да прелетят Атлантика, той обаче успява да излети от Ню Йорк и да се приземи пред екзалтираната публика в Париж. Рожба на Литъл Фолс.
Хубав град с много история и малко музика. В града има две станции — рок и кънтри, два стила, които вече ми досадиха след обиколката от последните дни.
Време е за град с повече музика. Време е за Минеаполис. Време е Принс.
Поемам натам.
Чакам се натърпение да отида в Electric Fetus, този велик магазин за музика, където Принс редовно си купувал дискове и плочи. Собственикът твърди, че в магазина има 50 хиляди различни музикални заглавия. Магазинът е един от най-добрите в Америка, Ринго Стар веднъж се появи на наградите Грами с тениска Electric Fetus, а Принс достатъчно често е бил виждан да пазарува в магазина.
Историята на магазина е наситена с интересни факти. Веднъж са окичили гол потрет на Ричард Никсън, а друг път, пак запленени от голотата, собствениците са казали, че ще подарят по една плоча на всеки, който се появи гол. Петдесетина души, чисто голи, влезнали в магазина и получили плоча, както било обещано.
Хотелът ми е на една пресечка, може и две да са, вече забравих, от клуб First Avenue, където Принс за първи път пее “Purple Rain” на 3 април 1983 година. Тази вечер пред клуба има върволица от момичета, нито едно момче, които чакат концерта на индирок бандата Hippo Campus. Дни преди да почине, пак през април, само че 2016 година, Принс пак е в магазина и си тръгва с шест албума, между които “Talking Book” на Стиви Уондър и “Hejira” на Джони Мичел.
Време е за хубава музика. Едно поне е ясно, тъй като миналата година се появи запис с Камала Харис в магазин за плочи. Ясно е, че тя слуша хубава музика. Стига толкова политика, време е за посещение в Electric Fetus.
Този текст е част от поредицата от репортажи, с която ще ви разказваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори. Очаквайте репортажите на Константин Вълков от Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следите на darik.bg и в сутрешния ни блок “Дарик Кафе”, сме нарекли условно “Фарго”, защото част от местата, за които ви разказваме, са именно локациите, където е сниман филма преди 30 години.
