Представете си как е наранено егото на Тръмп от хвалебствията, които заляха Джей Ди Ванс, кандидадът му за вицепрезидент. Не само това, ами Ванс е част от световна интернет конспирация дали носи очна линия или не. Представяте ли си? Тръмп е надвит от своя подчинен в аналаговия и във виртуалния свят.
Цяла неделя следобед съм във Фарго и си мисля защо в Америка харесваха толкова Буш с всичките му грешки, лапсуси и неизказани думи. Отговорът е точно в “очната линия” на Джей Ди Ванс и липсата на такава при Тим Уолз. Звучи банално, но вероятно всеки гласодовател търси клишето “обикновен човек”.
Навсякъде във Фарго спортните игрища към училищата са пълни с деца, които играят американски футбол. В магазините хората пазаруват. Пътищата са пълни. Улиците - също. Това е класическата, добронамерена Америка, която харесваше Буш именно, защото говореше по обикновен начин.
Да, Джей Ди Ванс спечели в графата телевизионно поведение, но дали спечели сърцата на хората. Да, Тим Уолз започна трудно дебата, беше притеснен, но дали това не го поставя точно в сърцата на хората.
Сутринта преди дебата намерих място за кафе, където имаше огромна колекция с грамофонни плочи и стар диджейски грамофон Technics SL1210, който подсказваше, че момчетата зад бара не се шегуват. Заговорих се с тях и останах няколко часа. Еспресо след еспресо.
Говорихме за всичките ми “разкрития”, свързани с репотажите от Америка дотук, защо в центъра на Фарго гласуват за Камала Харис, а в покрайнините и вътрешността на щата избират Тръмп. За предстоящия тогава дебат. Ако мога да обобщя — онези, които са част от общността, които се виждат всеки ден, правят заедно неща, грижа ги е за развитието на града на друго ниво, по-често избират демократите. Те са част от едно ново за Северна Дакота общество, казват ми двете момчета, което е прогресивно, креативно.
Към дебата обаче, времето надпредваше. Основният въпрос на един вицепрезидентски дебат е дали кандидатът за вицепрезидент би се справил с ролята на президент, ако се наложи. Другият основен въпрос е кой от двамата кандидати e “себе си” и кой е прекалено подготвен, навит като пумпал, който почти нито за момент не играе истински. В телевизията това се усеща.
Всички телевизионни канали излъчват чрез симулкаст телевизионния дебат, организиран от CBS News между Джей Ди Ванс и Тим Уолз, но аз реших да слушам поне началните 30 минути по радиото, където телевизионният ефект не е така силен, но пък всичко се усеща. А и все пак Дарик радио е радио, а радиото си остава голямата ми любов.
Всъщност, в началото беше съвсем малко стряскащо тъй като един от двамата кандидати беше пренавит, а другият добре подготвен за силно начало. Първият е Уолз, вторият е Ванс. Но както стана дума по-рано — в краткосрочен план хората си казват, о, да, Ванс се държи на ниво, но когато усещането от дебата отлежи, разбираш, че откровен е бил Уолз.
Джей Ди Ванс, макар и провокиран няколко пъти, не успя да излезе извън контрол, не зае някои от екстремните си виждания по редица въпроси (например аборта), беше умерен, което вероятно е преднамерено, тъй като тези, които ще решат изборите, са нерешилите все още за кого ще гласуват. Джей Ди Ванс имаше задача да се представи като човешки кандидат, а не като краен републикански политик, който не приема друго мнение. Със сигурност един от най-успешните републикански дебати в модерната история беше този на Мит Ромни с Барак Обама, когато Обама категорично отстъпи. Нещо подобно се случи днес.
Камала Харис избра Тим Уолз, защото се надяваше да спечели гласовете на мъжете в т.нар. Midwest. Това са част от щатите, които се опитвам да обиколя, докато предавам на живо за Дарик: Небраска, Айова, Южна Дакота, Северна Дакота, Минесота и т.н. Без да е направил гаф (освен две-три изпуснати фрази).
Всъщност всичко се свежда до онази малка частица, която помогна на Камала Харис да спечели единствения дебат с Тръмп. Камала Харис се чувстваше уютно в студиото, забавляваше.
Само след един въпрос стана ясно, че кандидатът на демократите Тим Уолз не се чувства уютно, докато републиканският кандидат Джей Ди Ванс е на мястото си. Дали обаче самата Камала Харис е доволна от представянето на своя кандидат? По-вероятно, да. Именно, заради несъвършената версия на кандидат за вицепрезидент, която той представи, за разлика от ювелирният Джей Ди Ванс.
Телевизионната иновация този път беше един QR-код, който отвеждаше зрителите до блог на сайта на CBS, където журналисти проверяваха достоверността на твърденията в реално време. Водещите бяха обещали да не правят проверка на фактите на живо, макар да нарушиха това. Решението дойде след като Тръмп вдигна врява до небето, когато беше подложен на критика в реално време по време на дебата по ABC.
Но, да обобщим. Вероятно дебатът беше спечелен с фотофиниш от Джей Ди Ванс, вероятно Тим Уолз пропусна редица възможности да уязви противника си, но също така вероятно този дебат няма да повлияе кой знае колко на гласуващите.
Една от грешките, които допускат модератори, изолирани в един определен балон, е че акцентират върху определени детайли, които втвърдяват екстремно крайно настроената публика. И всичко това, вместо да допринася за помирение между две части на една разделена нация, независимо дали българска или американска, допълнително отдалечева страните една от друга. Нещо подобно се случи с втория въпрос, който беше изцяло фокусиран върху климатичните промени, макар повод да е ураганът “Хелейн”.
Естествено, че бури като “Хелейн” са и до голяма степен резултат от изменението на климата, но американските журналисти веднага коментираха, че от професионална гледна точка е странно да се премине директно към климата, вместо да се говори за човешката трагедия и въпросът да бъде за политиката на реагиране при извънредни ситуации. Въпросът е как държавата да реагира в критични ситуации, какво трябва да се направи за гражданите. Отговор на този въпрос не беше получен след опустошителния ураган Катрина преди години, няма го и сега.
Тук е мястото да допълним един факт, който се появи като част от предварителните разговори между Тим Уолз и Камала Харис. Твърди се, че неколкократно Уолз е подчертал, че е слаб в дебатите и не бива да се очаква от него да побеждава на такъв терен. В същото време Ванс успя да представи някои от най-странните послания от концепцията на Тръмп и цялата вълна “Make America Great Again” по един що-годе приемлив начин.
Уолз така и не успя да натисне газта и да обере преднината на Ванс, което го поставяше в догонваща позиция по време на дебата. В крайна сметка, възпитаният дебат няма да създаде нито новинарски заглавия, нито Интернет мемета, нито ще бъде повратна точка. За добро или лошо, Джей Ди Ванс се очертава като силен популистки играч на политическата сцена, който няма никакво намерение да си тръгне скоро. Тим Уолз не успя да нанесе нито един удар, макар да имаше възможност за това.
Интересно е, че аз не успявам да гледам публичните речи на Джей Ди Ванс, но нямам проблем да го гледам как дебатира — очевидно той се чувства по-комфортно в тази си роля. Последните дни, в които обикалям из малките и сравнително средни по големина американски градове, говоря немалко за Джей Ди Ванс. Мненията са разнопосочни, но всички се обединяват в едно — ако Тръмп спечели, очакваме Ванс да бъде президент. Не помня точно къде прочетох, вероятно мнение на журналисти в Twitter (добре, X) по време на дебата, но то обобщаваше много добре разликите между Тръмп и Ванс. Когато Тръмп говори за Америка, той наистина звучи така сякаш във всеки един момент от денонощието някой прецаква Америка, подхлъзва на динена кора, лъже в дадена бизнес сделка, ощетява страната и т.н. Все Америка е измамена на световната сцена, но ето, идва той, самият Тръмп и това ще спре. При Ванс е обратното, което работи добре. Колкото и да е краен във възгледите си и никой да не знае истинската му същност, той говори добронамерено, положително и окуражаващо за красотата и благоприличието на американския народ. Което звучи добре, но само звучи така.
По медийна линия, този дебат е успех за CBS, тъй като напоследък мрежата не е в най-добрата си форма, има нови собственици, съкращение на работни места и други вътрешноведомствени проблеми, както описват медийните наблюдателите в Щатите. След интервюто с папа Франциск през май, това е втори голям успех за медията през тази година.
А само минути преди началото на дебата, когато двамата кандидати се разгряваха, аз просто спирах от училище на училище, за да гледам разгрявките на младите спортисти, които искрено се забавляваха от възможността да поиграят футбол в неделя следобед.
Този текст е част от поредицата от репортажи, с която ще ви разказваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори. Очаквайте репортажите на Константин Вълков от Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следите на darik.bg и в сутрешния ни блок “Дарик Кафе”, сме нарекли условно “Фарго”, защото част от местата, за които ви разказваме, са именно локациите, където е сниман филма преди 30 години.
