Сутрин рано в Щатите винаги е време за закуска. Ако може точно в 7 или дори по-рано (ако мястото е отворено), това е едно от всепоглъщащите и неомръзнали забавления в Америка. Закусвалните са пълни, разговорите са откровени, хората са будни, а моята тема са изборите за президент.
Закуската рано навън е социално забавление и чудесна арена за разговори кой за кого и за какво ще гласува. Тази сутрин съм в Омаха, където е истинската битка за един глас — гласът, който може да реши изборите за президент на САЩ. Както вече писах в предния репортаж — град Омаха, част от щат Небраска, има уникалната възможност да не даде всичките 5 гласа, полагащи се на щата на един от кандидатите, а един глас (този от Омаха) да отиде за един кандидат, а останалите 4 за друг.
Дори и в Ню Йорк Таймс писаха — център на политическата вселена е Омаха. Нещата могат да се случат така, че Камала Харис да загуби в някои от колебаещите се щати, но този един глас от Омаха да й помогне да спечели изборите. Такова разпределение на гласовете е срещано само в Небраска и в Мейн, поради което всички погледи са насочени към град Омаха. Щатът Небраска е силен за републиканците, но чаровният 500-хиляден град Омаха e убежище за демократите.
Омаха е космополитен, цветен, пълен с галерии, магазини и ресторанти, които издават един друг пулсиращ ритъм, донякъде различен от останалите градове на Небраска. Младежи дрифтират нощем по улиците, градският парк е пълен с деца, максиканци правят такоси (не толкова вкусни, впрочем), а хотелите са пълни с туристи.
В неделя сутрин има фермерски пазар, където доматите са удивително вкусни (нали е много важно да сравняваме къде доматите са най-вкусни), на един хвърлей разстояние тийнейджъри тренират бейзбол, а новият Сайбъртрък е паркиран на паркинг, където има повече стари пикапи от хора. Изобщо — един малък Ню Йорк в центъра на Америка, или както пееха Каунтинг Кроуз преди години: “Omaha, somewhere in middle America”.
Омаха е най-големият град в Небраска, разположен недалеч от меридиан 100, и макар да е едва 500 хиляди, което е малко дори за европейските стандарти, изглежда изключително голям. Набелязах си да отида в едно кафе, което е и църква, както и църква, която е книжарница, но и книжарница, която е кафе, съвсем ви обърках, но това ще стане скоро.
Сега e точно 7 сутринта; както стана ясно е време за социално проучване на предстоящите избори. Или казано другояче — отивам за закуска в Bailey’s Coffee. Избирам си “The Trucker”, която включва три яйца, парче бекон, наденица, препечени филийки, запечени картофи, нарязани ситно и продълговато. За щастите, точно зад мен двама души говорят за изборите. Мигновено се присламчвам към тяхната компания, така да се каже. На тези избори в Небраска, освен за президент, ще се гласува и за пет инициативи, както и един референдум, в който жителите на Небраска ще имат право на директен глас.
Минаваме всички теми. Една от тях е платен отпуск по болест, който работодателите трябва да отпускат на служителите си. За предприятия с по-малко от 20 работници, става дума за до 5 платени болнични годишно, а за над 20 души за до 7 платени болнични. Гласува се и за две инициативи, свързани с аборта. Едната предвижда забрана на аборт след 12-ата седмица, с изключение на медицински причини.
Другата предвижда разрешение на аборт до момента, в който плодът може да оцелее извън утробата. Гласоподавателите ще гласуват и за две инициативи, свързани с марихуаната — едната ще регулира индустрията, а другата би легализирала марихуаната за медицински цели. Защитниците казват, че това ще осигури облекчение на техните деца и близки със заболявания. Противниците го наричат сигурен трамплин за комерсиализацията на индустрията. Не на последно място, жителите на Небраска ще направят избор дали 10 милиона държавна помощ да отива за стипендии за частните училища.
Когато темите са изчерпани, подемам основната — Тръмп или Харис. Събеседникът ми е възрастен господин със слънчев загар и спортна фигура, който държи вестник в ръка. Той е категоричен:
“Виж, Тръмп е обида за Америка, той не трябва да става президент.” Когато го питам кой друг мисли като него в републиканския щат Небраска и защо изобщо тук гласуващите за него са повече, той пояснява: “Бедните и ощетените, онези, които се чувстват отблъснати и изолирани от обществото, винаги ще гласуват за него. Тъжно е, че в държава като Америка, има толкова отхвърлени. Знаеш ли например, че днес много деца чакат да дойде утрешният понеделник, защото само в училище имат подсигурена закуска и обяд. Правителството и щатът плащат за храна в училище, но това е само от понеделник до петък, когато дойде събота и неделя много деца гласуват. Това е едно. На второ място, расизмът е жив. Толкова много са белите, които отхвърлят тъмнокожите и само поради тази причина ще гласуват за Тръмп”.
Говорим си още, пием кафе, закусваме, след малко го моля да излезем навън, където светлината е по-хубава за един портрет.
Пита ме накъде отивам и дали ще гледам вицепрезидентския дебат.
Казвам му, че съм се запътил към Южна Дакота.
Пожелава ми лек път и се разделяме.
Този текст е част от поредицата от репортажи, с която ще ви разказваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори. Очаквайте репортажите на Константин Вълков от Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следите на darik.bg и в сутрешния ни блок “Дарик Кафе”, сме нарекли условно “Фарго”, защото част от местата, за които ви разказваме, са именно локациите, където е сниман филма преди 30 години.
