Първият сблъсък с Минесота е категоричен. На север вече е Канада, а аз идвам от Фарго, където — донякъде неочаквано за мен — политическата ситуация беше умерена. Всъщност в тази част на Северна Дакота беше точно такава. Умерена, смислена, нормална. Когато обаче на път за Брейнерд, едно от градчетата, където е сниман филма “Фарго”, решавам да хапна хубав крайпътен стек, нещата се изострят. Няма умереност, а истинска Тръмп-категоричност.
Отбивам в град Перхем, където живеят 3600 души, търся едно място, наречено Silver Moon Lounge & Steakhouse, крайпътно заведение за добър стек на повече от прилична цена. Търся точно него, защото съм си навил на пръста, че ще обядвам там. GPS-ът в колата твърди, че съм пристигнал, хм, май не съм. Табелата за мястото е отдавна избеляла, сякаш липсват и букви, а до пътя буквално не се вижда никакво заведение. Но — ето го, малко навътре, има спрени три пикапа отпред, както и един миниван, целият окичен с лика на Тръмп, това ще да е мястото.
Вътре положението е категорично. Silver Moon е няколко неща в едно — крайпътен бар, крайпътен стек ресторант, крайпътна зала за билярд, крайпътна игрална зала, крайпътен банкомат, какво още ви хрумва? Отговарят ми, че сервират стек едва след 5 часа, а сега е един и половина на обед, което доста обърква плановете ми. Стрелям направо, че идвам отдалече, че търся стек; момент, ще попитат в кухнята, която пък затваряла в два. Добре, че всичко идва на мястото си и стек ще има, а аз се запътвам към мъжете на бара.
— Здравейте, няма да ви губя времето и ще ви оставя да пиете питието си, но, тъй като съм журналист от България, отдалече идвам, от Европа, да ви попитам направо, за кого ще гласувате?
Единият от господата, петдесетина годишен с карирана риза, ме подхваща:
— Мисля, че е ясно. За Тръмп. Ако не спечели Тръмп, нещата хич не отиват на добре. При тези цени на горивото, при тези цени в магазините за храна, ще гласувам категорично за Тръмп. И тук се изказвам учтиво, да не продължавам. Ама нали видяхте снощи, този Уолз, какъв кандидат е той, никакъв, Ванс се представи отлично. Но питайте и другите хора на бара.
Ще питам, а той учтиво ми посочва друг господин, седнал отсреща на бара, който съвсем издайнически се усмихва, а по тениската му с лика на Тръмп разбирам, че и колата отвън, облепената със същия този лик, е негова.
Снимки: Константин Вълков
В заведението има и двама млади джентълмени, които отказват да се включат в разговора с извинението, че не следят политическия живот отблизо, но когато ги подканям да бъдат по-откровени, заявяват, че по-скоро са съгласни с възрастните си приятели.
Разликата между Фарго и тази част на Минесота е коренна. Пътувал съм едва час и половина, а очаквах точно различното. Северна Дакота да бъде категорична, а Минесота по-малко, но може би извадката ми е твърде малка. Когато си тръгвам, минавам през два магазина, които продават сувенири с лика на Тръмп, а такива не бях срещал в Северна Дакота. Явно съм в червената зона.
Господата от този бар-ресторант-билярд Silver Moon Lounge & Steakhouse и дума не даваха да се обели за Камала Харис. Да не говорим, че така и не успях да изиграя цяла партия билярд там, тъй като бялата топка липсваше и се налагаше да крадем други топки от съседната маса, изобщо — странна история.
Отбивам за кафе след още половин час в едно малко градче, пак трихилядно, което ми прави коренно различно впечатление. В него също има магазин за сувенири на Тръмп, но до него има и такъв за Камала Харис. На училищното игрище играят американски футбол, а в кафето сервират хубаво кафе. Стейпълс е толкова уютен и чаровен град, че ми се иска да остана за нощувка.
Трябва да призная, че Stomping Grounds е едно от най-вълнуващите малки кафета, отдалечени и разположени буквално в нищото. Кафето беше ароматно, хората мили, а атмосферата дружелюбна. За градче с три хиляди жители, които се увеличават, вместо да намаляват, мястото е истинско откритие. Решавам да прочета вестниците, които си купих тази сутрин — единият е The Forum, официалната преса на Фарго, а другият е The Minnesota Star Tribune, който трябва да ме подготви за случващото се в Минеаполис.
Бях позабравил, че не само в Омаха се гласува и за други важни теми, освен кой да бъде президент. Ако помните от по-ранните репортажи, в Омаха гласоподавателите щяха да изразят мнение и по важни въпроси, вариращи от платения отпуск до марихуаната. Във Фарго положението е подобно.
На първо място, жителите там ще се занимават с еволюцията на езика. Да, точно така. Първото нещо, за което ще се гласува, е премахване на прашасалата терминология в щатската конституция. Например? Например това — “глух и ням” ще се замени със “затруднения в слуха”. “Луд” ще бъде заменено с “хора с ментални проблеми”. “Малоумен” ще се замени с “хора със затруднено развитие”. Става все по-забавно.
Мигновено си спомних, че един господин в едно крайпътно заведение в Северна Дакота, докато разговаряхме за изборите, съвсем инстинктивно бръкна в джоба на ризата си, от който стърчаха химикалки, листа и някаква книжка и извади точно тази книжка, която се оказа конституцията на САЩ. Не бях се сетил, че човек може да носи в джоба на ризата си конституцията на страната, в която живее.
Друго предложение е свързано с широко разпространеното разочарование, което се подхранва от нарастващите данъци върху имотите. Възможно е след изборите да бъде променен фундаментално начина, по който местните власти финансират своите услуги. Ако бъде приета промяната, сегашната система за облагане на имотите ще бъде премахната. Жителите на Северна Дакота вече няма да плащат данъци върху собствеността, освен наличните вече такива за задлъжнялостта.
Както в Небраска, така и тук, на дневен ред идва марихуаната. Ако промяната мине, а тя не минава вече два пъти, ще бъде възможно ограничено притежание на марихуана. Важно е да се отбележи, че марихуаната за медицински цели беше легализирана в Северна Дакота още през 2016 година, сега става дума само за забавление.
А всъщност уж за забавление съм в Брейнерд, мястото на снимки на части от филма “Фарго”. Естествено, онази психиделик-реалност няма нищо общо със случващото се сега, най-малкото защото е приказна есен. А и стотиците езера наоколо ме карат да сменя резервацията си в центъра на града и просто да отида да спя до някое езеро. Както и правя. На сутринта ще видим за какво ще си говорят около езелото (впрочем, изненадващо за мен, хотелът до езерото е пълен до последната стая).
Този текст е част от поредицата от репортажи, с която ще ви разказваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори. Очаквайте репортажите на Константин Вълков от Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следите на darik.bg и в сутрешния ни блок “Дарик Кафе”, сме нарекли условно “Фарго”, защото част от местата, за които ви разказваме, са именно локациите, където е сниман филма преди 30 години.
