От първите документи за селище и пристанище, през първите археологически открития в центъра на града, до първия път, когато Бургас е бил отбелязан на картите на най-големите картографи в Европа… С първа част на темата, кое и кога се е случило в Бургас за първи път, стартира отново авторската рубрика на историографа Митко Иванов „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток.
Една ретроспекция през вековете за възловите исторически пунктове, които говорят за мястото, поминъка, характера на местното население и значението на Бургас като нещо повече от важно пристанище.
А старта е с първите археологически открития, направени в центъра на Бургас през 1965 г. „Бъдещият тогава проф. Михаил Лазаров открива Римски некропол до самото кметство на града на ул. „Конт Андрованти“ при строителството на Битовия комбинат. Той е бил идентифициран посредством монети от 4 в. пр. Христа. Важното е, че става въпрос за погребани жени, което говори за некропол на селище, а не на случайно убити войници, например“, коментира Митко Иванов.
За да отвори прозорец, слагащ край на дългогодишния спор за важните, големите и основните селища в района на залива, авторът на „Стария Бургас“, поставя като номер 2 в класацията си
Първият сигурен документ е от 1502 г. , говорещ за землище Пиргос.
„Част от вакъфа на Искендер Паша. Това съобщение може да бъде разтълкувано като предполагаемо заварено население. И въпреки, че в него не се споменава за селище или население, а само за землище, то достатъчно многозначително е мястото и съхраненото християнско име, вероятно от гръцки произход, което води към нашето предположение“, пояснява историграфът.
Следващото съобщение е от 1549 г. – или първото, в което се казва, че голяма група арменци от старата Армения се установяват в Айтос, Бургас и Шумен.
„Преди около 20 години този документ беше възприеман със съмнение, защото звучеше невероятно предположението, че именно тук ще се настанят арменци. В голяма степен те са били предимно занаятчийско и градско население. Не се предполагаше, че те биха търсили поминък като този, познат за територията на Бургас. Все пак за мястото се е знаело само за наличието на някакво землище, в което явно се е развивало основно земеделието. Наскоро обаче историкът Любомир Василев се добра до друго сведение, датиращо от 1566 г. - султанска заповед, в която се говори за сбиване между местни превозвачи и самозабравил се османски еничарин, който е убит“, разказва Иванов.
По думите му, това сведение легитимира твърдението за заселилите се арменци. „Дава и други интересни подробности – за първи път се споменава за оживено място и пристанище, както и за първи път се споменава, търговията като важен поминък, който по-късно ще бъде мотора, превръщащ Бургас от малко незначително за империята селище в един от най-големите износни пунктове за Османската империя, а в последствие и на новоосвободена България“.
Според Митко Иванов, описаната постъпка говори и за характера на местното население, което явно проявява впечатляваща дързост - да посегне на еничар във време, в което тези елитни войници от армията са сваляли и възкачвали султани на престола.
За мястото на далеч и днешен Бургас, Иванов избра да използва сведение от 1656 г. на Евлия Челеби – един истински пътешественик, който обхожда османските земи. В документа той пише за Ченгене скеле, а после добавя: От тук пак на Север продължихме и след 4 часа път стигнахме до Бургас“.
Предвид транспортните средства тогава и пътищата, имаме пълно основание да твърдим, че Бургас в този период се е намирал точно на мястото, където е и сега, категоричен е авторът.
Но най-ясно за мястото и значението на Бургас се оказва картата на френския картограф - Гийом Де Лил, известен като бащата на съвременната картография в Европа. В нашия регион, той маркира ясно Бургаския залив и града, без да прилага информация за прилежащи около селища. Още по-интересното е, че това компетентно маркирано сведение, даже е закъсняло.
За него, както и за другите интересни подробности, които описват жители, място и територия, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл:
