В един от фундаменталните трудове на военното дело “За войната” Карл фон Клаузевиц задава всеобхватен постулат, движещ света и до днес: “Войната е продължение на политиката с други средства”. Без да настоявам, че бих могъл да се приближа и на йота от гения на Клаузевиц, ще си позволя да перифразирам неговата аксиома в нещо, което има отношение към войната на Русия в Украйна: Начинът на водене на войната е в пряка зависимост от начина на водене на политиката.
Руската политика сама по себе си не се е променила особено още от Екатерина Велика до днес. Режимите на управление са различни, идеологията е различна, технологиите са различни, но начинът на водене на политика, а оттам и воденето на война, са застинали в своеобразна времева капсула, която не подлежи на исторически промени.
За една година видяхме всичко онова, което е присъщо на онази руска политика, описвана още от френския благородник Астолф дьо Кюстин в пътеписа му Русия за русите. Това, което той описва, след това нееднократно е цитирано в различни исторически периоди като абсолютна истина за настоящия момент. В предговора към изданието от 1951 година американският посланик в Москва Уолтър Смит пише: ”Толкова драматично и точно описание на Русия и руснаците, сякаш пред нас е най-доброто съвременно произведение, писано някога за Съветския съюз”. Едни от най-влиятелните учени и съветници в областта на дипломацията и международната политика по време на Студената война Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър също нееднократно цитират маркиза.
Самият маркиз дьо Кюстин пише: “Там нищо не е ставало и не е плод на историческо развитие. Там всичко става по волята един самодържец. Лицемерие цари от низините, от последния мужик до върха на управлението, имитация на европейска култура и ценности. По една единствена причина – честолюбие и ненавист към Европа. С една единствена цел – да станат могъща нация, да завладеят света. Тиранията и робският характер на руснаците водят до една всеобща жестокост – от царя над подчинените му, до мужика, до всеки един над друг в семейството. Това е нация, жадуваща за господство над другите и което е тревожно – тя е способна да го направи. Ако мерим величието на целите с количеството на жертвите, готови да се дадат за постигането им, то тази нация е способна да завладее целия свят и да разруши цивилизацията му. Страна, чиито морета не са обхванати от лед само по няколко месеца в годината, а обитателите ѝ – сковани в леда на душата целогодишно. Страна, обхваната от “небитност” не само по отношение на Европа, а изостанала даже и от Азия. Страна на безполезните формалности, където богатите не са съграждани на бедните, където няма правосъдие, а в армията цари страшно зверство, а полицията винаги е готова да измъчва, но никога да помогне. Страна на нищожно, излишно, безконечно множество чиновници.”
Днес не виждаме нищо по-различно. Свръхцентрализираната власт, окупалият се политически елит, ниската цена на човешкия живот, политическо лицемерие и агресивна външна политика. Всички тези елементи са присъщи на традиционния външно и вътрешно политически ритъм на съществуване, който Русия практикува във всяка нейна форма на управление от царския си период до днес.
Оттук следва и образът на войната такъв, какъвто го изгражда вътрешната душевност на руския народ. Нищожната стойност на човешкия живот вътре в държавата прелива и се мултиплицира в отрицателни стойности, когато пред руснака застане неруснак. Управниците мразят собствения си народ, а народът мрази всички. И ако в Западната цивилизация политическият елит е еманация на обществото, то в Русия обществото е такова, каквото го е изградил политическият елит. А очевидно за политическия елит инакомислещият трябва да бъде преследван и отстраняван по примера на Навални. А ако народът е такъв, какъвто е елитът и самият този народ е на фронта, то начинът на водене на войната е в пряка зависимост от начина на водене на политиката.
След една година война: Единна Украйна в руини и руски упадък сред ядрен шантаж
Вече над година сме свидетели на този износ на политически манталитет на фронтовата линия. Терорът над цивилното население, атаките по енергийната инфраструктура в най-студените месеци, ниската цена на живота - не само на чужди, но и на своите войници, неспазването на международните правила и всички други зверства, за които в предходните векове има писмени сведения, а днес виждаме на живо в клипове. Клипове, гордо качени в Телеграм групи, показващи как Женевската конвенция е само лист хартия, досущ както законите в родината са само “врата в поле”.
2022 година: Прелюдия към новия световен ред
Русия просто не се променя, а случки като тази, която днес заля мрежата, не са случайност и изключение. Преди 84 години е Катинското клане, днес е Тимофій Миколайович Шадура - мъжът, накаран да изкопае сам гроба си, а след това застрелян, след като не си затваря устата покорно пред “властимащите” и произнася “Слава Україні!”, утре ще са други непознати или познати нам лица. Русия просто не се променя.
Източник: Facebook
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
