Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? /книгата Йов 11:7/

Това са риторични въпроси. Трудно е човек да разбере всичко в Божията мъдрост, която наблюдаваме във Вселената. В книгата „Йов“ историята е за един праведен, добър и благословен човек, сполетян от много нещастия. Само за миг изгубва всичко, което е притежавал – богатството, децата си, здравето си. За да го утешат в скръбта, при него пристигат трима негови приятели. След като цяла седмица мълчали, заедно с него, те започват да разискват екзистенциални въпроси. Основният е: защо това ми се случва? Въпрос, който и днес хората задаваме. Както тогава, така и сега,  ние нямаме всичките отговори, но ето, какво обаче пише в 11 глава на книгата Йов:

„Ако отправиш сърцето си към Бога и простреш към него ръце… ще бъдеш спокоен, защото има надежда“ /Йов 11:13/

Темата за надеждата, вместо скръбта, избра пастор Живко Тончев за рубриката „Думи на надежда“ по Дарик Югоизток. Според него, независимо, че има много неясни неща в живота ни, има и призив да търсим Бог, Неговата мъдрост и Неговият план за нас.

„Библията призовава, „ако имаш беззаконие в ръката си да го отстраниш и да не оставиш да обитава нечестие в шатрите ти. В случая шатрата може да е тялото ти или дома ти. Божието слово ни насърчава, без значение, колко не знаем, да направим основното, което се иска от нас – да разчистим своя дом или своето сърце. Какво има вътре в нас, в мислите ни, върху какво се задържаме и разсъждаваме? Често хората приемат, че щом не са убили или откраднали, това означава „не съм лош““, коментира пастор Тончев. Той обаче предлага като огледало Писанията, които помагат на човек да види, какво има вътре в себе си.

„Може би не си убил физически, но правиш ли го с думите си? Може би не лъжеш, но има ли лицемерие в теб, заблуждаваш ли себе си или другите? Благодарен ли си или си недоволен и гневен? Призивът в Библията е да почистим сърцето си и да го пазим повече от всичко друго“, споделя още пастор Живко Тончев и обръща внимание на обещанията от същата 11 глава на книгата Йов към тези, които се стремят към чисто сърце:  

„Ще бъдеш утвърден и няма да се боиш, защото ще забравиш скръбта си и тя си я спомняш като води, които са се отекли. Животът ти ще бъде по-светъл от пладне и тъмнината ти ще стане като зора. Ще бъдеш уверен, защото има надежда“.

За добрите мисли, които пазят сърцето от зло и за надеждата, която не посрамва, чуйте повече в звуковия файл: