„Дръжте благовестието, чрез което се спасяваме“. Така пастор Живко Тончев днес, в третия ден от Святата седмица приветства вярващите от ефира на Дарик Югоизток. „Благовестието е покаяние и прощение на греховете в името на Исус и трябва да се проповядва по целия свят“, каза той.

В авторската рубрика „Думи на надежда“, той насърчи християните да обърнат взор към спасителната истина, такава, каквато е съобщена от Бог на човечеството и разкрита в Светата книга в лицето на Неговия Син: „Христос умря за греховете ни, според пророкуването в Писанията, беше възкресен, яви се на учениците си и чрез това благовестие, ние които го чухме, го приехме, стоим, държим го и чрез него се спасяваме“.

Чрез възкресението на Христос, Бог ни възроди за една жива надежда, заяви пастор Тончев и припомни думите на апостол Павел:

"Това което сееш не оживява, ако не умре. И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло...

Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила". ( От 1 Послание до коринтяни ,15 глава).

Пастор Тончев подчерта светостта на библейските слова:  „И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния“. И обяви: Ако ние приемем и вярваме в Господ Исус, получаваме спасение на душата си и мир с Бога. Затова имаме и призив - да бъдем непоклатими и твърди, да преизобилстваме в Господното дело, защото никога трудът в Господа не е бил напразен“.

"Ако изповядваш Исус като Господ и вярваш, че Бог Го е възкресил от мъртвите - ще се спасиш", каза пастор Тончев. И в сумрака на страха, недоверието и  несигурността, поощри християните да не се съмняват в истинността на вярата във възкресението: На кого му трябва мъртво тяло?! Ако погледнем тези, които свидетелстваха за възкресението на Христос, какви бяха те при разпятието - уплашени. Още при ареста Му те се разбягаха, дори на кръста нямаше ученици. Само най-младият сред тях - Йоан беше сред жените. Но след възкресението именно тези изплашени преди това ученици станаха свидетели и дадоха живота си за тази истина, че служат на един жив Бог. Как загинаха те и защо дадоха живота си за тази вест? Възможно ли е някой да умре за една лъжа, която сам е измислил?! Какво да кажем за гоненията на ранните християни. Много от тях са били запалени в градините на Нерон като горящи факли, други са били хвърляни, заедно с децата си на дивите зверове в Колизеума... Как са понасяли тези страдания без да се огънат, ако са поддържали една лъжа?“, коментира още проповедникът. 

За делото на апостолите след възкресението на Христос и за въздействието на християнството върху света, чуйте повече в звуковия файл от пастор Живко Тончев: