Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс и проевропейската центристка партия "Демократи-66" (Д66) получават еднакъв брой места в парламента след произведените вчера в Нидерландия избори, сочат неокончателни резултати при преброени близо 95% от гласовете. Съгласно неокончателните резултати всяка от партиите ще има по 26 депутати в парламента с общо 150 места.
Тридесет и осем годишният Роб Йетен изведнъж се превърна в център на вниманието, след като оглавяваната от него проевропейската либерална партия Демократи 66 (Д66) неочаквано излезе напред в произведените вчера предсрочни парламентарни избори в Нидерландия
За Роб Йетен в Нидерландия вече говорят като за бъдещия премиер на страната.
„Току-що станахме свидетели на нещо наистина специално. Едно е сигурно: милиони нидерландци са обърнали страницата. Те се разделиха с политиката на „не може да се направи“. Те избраха положителните сили и политиката, с която гледаме напред,“ каза Роб Йетен, след като бе огласен екзитполът. По думите му в следващия период ще е необходимо „политическо лидерство от всички положителни сили в политическия център, за да се търси сътрудничество.“ Според него в близкото бъдеще трябва да бъде сформиран стабилен и амбициозен кабинет. „И с това ще се заемем!“, бяха думите му.
Роб Йетен оглавява Д66 от август 2023 година. Беше министър на климата и енергийната политика от 2022 до 2024 година (в четвъртия кабинет „Рюте“) и вицепремиер на от януари 2024 г. до юли 2024 г.
Роден е на 25 март 1987 година във Вехел, провинция Северен Брабант. Учи в Университета „Радбоуд“ от 2005 до 2011 г., където получава бакалавърска и магистърска степен - и двете по публична администрация.
Роб Йетен не крие връзката си с аржентинския хокеист на трева Николас Кийнан.
Партията Демократи 66, известна като Д66, самоопределяща се като социално-либерална партия, ще е първа сила в новия парламент на Нидерландия. Това обаче показа Екзитпол, огласен малко след затварянето на избирателните секции, който ѝ отрежда 27 депутати от общо 150-местната Долна камара. Партията е прибавила цели 18 депутати в сравнение с предишните избори през ноември 2023. За първи път в своята история Д66 са първа сила.
На второ място е Партията на свободата с 25 депутати, следвана от Народната партия за свобода и демокрация – с 23, Зелените леви-Партията на труда – с 20 и Християндемократическият призив - 19, според екзитпола.
Първите коментари бяха, че големият губещ на предсрочните избори е Герт Вилдерс. Всъщност Вилдерс предизвика тези предсрочни избори: в началото на юни той вкара страната в политическа криза, изтегляйки министрите си от управляващата коалиция заради спор за мерките срещу миграцията. Всички проучвания в кампанията сочеха за победител крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс. Едва вчера проучванията показаха, че петте партии, които днес бяха огласени като първите пет в новия парламент, са близо една до друга. Сбъднаха се прогнозите, че и в новия парламент ще има 15 партии, колкото и в предишния. Има обаче една разлика: изпада партията Нов обществен договор, която имаше 20 депутати; с 2 депутати влиза отново 50ПЛЮС, партията на възрастните. Общо 27 партии участваха в изборите.
Избирателната активност е 76,3 процента, което е малко по-ниско от предишните избори през 2023 г., когато избирателната активност беше 77,75 процента.