Сред множеството събития на Велика сряда се открояват действията на двама души към Господ Исус Христос, описани в Евангелието от Матей.

Юда, който е бил Негов ученик решава да Го предаде на главните свещеници и народните старейшини за 30 сребърника. А една грешница предава на Господа своята скъпоценност –  алабастрен съд с много скъпо миро.

Тези две последователни истории в съпоставка, избра пастор Живко Тончев за размишления в третия ден от Страстната седмица.

Той започна с предистория за стойността на 30-те сребърника, които в наши дни се равняват приблизително на 10 хиляди евро. А мирото – растителна смола от ароматни дървесини, по това време се е използвала за парфюм, а също и за помазване на тялото преди погребение.

„Алабастреният съд с мирото е струвало приблизително, колкото едногодишна заплата на работник по това време или триста динария. Жената, на която е принадлежало отива в къщата, където тогава е бил Исус и излива мирото върху главата Му. Учениците се възмущават от разхищението, защото с парите от продажбата му са можели да бъдат нахранени множество бедни хора“, припомня историята пастор Тончев.

„Исус им каза: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене. Сиромасите са всякога между вас, но Аз не всякога се намирам. Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника“ Евангелие от Матей 26:10 - 15.

„На Векила сряда е добре да се замислим, какво ни владее. Господар ли са парите за нас или слуга? Имаме една картина, в която се вижда как жената пожертва парите за Господа, а Юда пожертва Господа, заради парите. Библията ни насърчава да се пазим от користолюбие и го определя като корен на всяко зло. Разбира се, парите дават свобода и могат да служат на човека, но любовта към тях ни заробва“, каза още пастор Тончев.

Той припомни призива на един от най-богатите царе - Соломон от книгата Притчи: „Хвърляш ли на него очите си - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел който лети към небето“.

Цар Давид моли Бога: „Не ми давай ни бедност, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада; Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да обеднея, та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог“.

„Аз лично съм виждал, как хората с придобиването на повече пари се променят. Вероятно е, заради гордост. Започват да вършат неща, които не биха направили при други социални обстоятелства. Според сина ми пък, парите не променят хората, а по-скоро изваждат на показ тяхната истинска същност", сподели още авторът на рубриката "Думи на надежда". 

Цялата тема, чуйте от пастор Живко Тончев в звуковия файл: