Макар историята на бургаските евреи в града да има периоди, в които сведенията са оскъдни и на моменти дори липсващи, общността не само е установена Бургас, но и е допринесла за неговото културно многообразие.  И именно тя е обект на авторската рубриката на Митко Иванов „Старият Бургас“ тази седмица.

„Базов факт е, че бургаските евреи, всъщност т.нар. сефарадски евреи, или произхождащите от днешна Испания. Владеели са средновековния испански език и са запазили своя испано-еврейски говор, наричан от тях ладино. Имаме записана интересна случка, разказана ми от покойната Ивета Бенрей, спомен от нейното детство. Викат баща й на пристанището за да превежда на капитан на кораб, който владее само испански. След разговора, капитанът, възхитен от архаичната форма на езика и възкликнал: имах честта да си говоря с човек, който владее езика на Сервантес“.  

Този спомен, с реверанс към местната еврейска общност, избра авторът на „Бургаският жаргон до 1989“ и съавтор на изданието „Историята на Бургас“, Митко Иванов.

По думите на Митко Иванов, въпреки че официален алманах на Царството от 1893 година твърди, че преди Освобождението на Бургас е имало един единствен евреин, дребен търговец, събраната от него информация, може да опровергае това твърдение.

 „Противно на мнението на една не малка част от обществото, че първите евреи идват след Освобождението и дори доста по-късно, през 90-те години на 19 век, ние имаме сведения за тяхното присъствие много преди това. Най-ранното е от периода веднага след Кримската война от 1856 г., макар и информацията да е оскъдна“, коментира историографът.

С дългогодишната си работа по събиране на информация в едно от най-пълните и детайлни издания за историята на Бургас, Иванов извежда информация, която дори и без ярки сведения, говори за разрастването на общността в един труден и бурен период.

„През 1869 г. Петко Славейков посещава Бургас и възмутен от това, че българите се гърчеят и по думите му, са много изостанали, си позволява да даде пример с евреите и татарите в града. Хора, които цитирам „вчера са дошли в Бургас и вече имат много силни позиции в най-пробилната търговия“, визирайки тази с житата“, разказва Митко Иванов.

Той добавя и сведения на дописник, който през 1875 г. пише възмутено по аналогична тема, оскъдните по това време български вестници:

„Видях на пиацата един евреин, който четеше няколко вестника и листи /вестник е ежеседмичник, а лист – ежедневник/ на собствения си език. С какво са по-назад българите, та да не могат това да постигнат след като евреите са толкова по малобройни в града“.

Евреите в града още през 1879 година са имали собствено училище с двама учители. Нещо, което за времето си е говорело за сериозен обем от ученици.

 „Ако трябва да фиксираме периода на заселване между 1856 - 1878 г той се корени във факта че през 1979 г. те не просто са настанени. За да има училище в едно такова бурно време, когато все още Руската окупация не е приключила, а мюсюлманското население се връща за да си търси имотите, говори за вече устроена и стабилна общност в града.  В десетилетните ни проучвания на различните общности в Бургас, неизменно наличието на училище е предшествано от вече изграден храм“, коментира още Иванов.

И твърди, че макар за синагогата тогава да няма данни и тя със сигурност да не е била като настоящата импозантна сграда, построена през 1909 г., храмът е предшествал училището още през 1893 г.

„През тази година общността е била вече доста голяма и наброявала над сто фамилии“, допълва авторът.

Цялата тема, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл: