„През втората половина на 18 век в Бургас се случва нещо и от едно малко пристанище, малък зърно износен пункт и селище, за което има фрагментарна информация, изведнъж ние получаваме напоително сведения. Някои от тях дори стряскащи – градът, изведнъж се превръща във водещо селище за цялото днешно Южно Черноморие и важен за износа на зърно и сред най-важните стратегически пунктове за Османската империята в този регион“.
Тази тема представя в рубриката „Старият Бургас по Дарик Югоизток“, историографът, автор на "Бургаският жаргон по 1989" и съавтор на „Историята на Бургас“ – Митко Иванов.
Колко голям е Бургас, какви хора са живеели в него, какво са купували, с какво са търгували хората в този период и къде се е намирал, спрямо останалите Черноморски селища…
Отговор на тези въпроси, рисуващи облика на Бургас, историографът предоставя с цитат от труд на френския консул по Черноморието, учен и политик - Шарл дьо Пейсонел. Публикуван през 1787 г., когато дипломатът вече е на преклонна възраст, но обхващащ 50-те и 70-те години на 18 век.
Освен, за значението на Бургас, животът в този период на местните жители и стопанските сведения, Митко Иванов прави съпоставка, според стойностите на стоките и възможностите на местното население в средата на 18 век, откривайки автентични текстове от документи на Шарл дьо Пейсонел, касаещи икономиката и на райони като Анадола, например.
Ярко изпъква обаче и друго сравнение в полза на Бургас като град на фона на две селца, както ги описва френският дипломат – днешните Поморие и Несебър. Информацията е подплатена и от сведения от 1774 г. на висшия военен офицер Андре-Жозеф Лафит-Клаве, изпратен на мисия в Империята. Той пише за Бургас като главното пристанище на залива, който е наречен Бургаски, а доскоро бил Месемврийски.
Повече за обозначения като важен стратегически, стопански и съобщителен център Бургас и за богатството от сведения, които го правят лидер не само в залива, чуйте в звуковия файл от Митко Иванов:
