Вълнуващо пътешествие назад във времето с нюансите на фразата в целия колорит на жаргона, преминаващ в кресчендо от благозвучни метафори в наситени с експресивност и образност изразни средства –С този анонс в ефира на Дарик Югоизток бе представена първата книга за бургаския жаргон на историографа Митко Иванов.
Премиерата ще е в началото на юли, съобщи Яна Кършийска, директор на регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас, издател на творбата. А съвместното сътрудничество с автора е част от творческата философия на културния институт- да търси и да пази съкровища от думи.
„Това издание показва онзи космополитен дух, който витае в Бургас, онова творчество, онова вълшебство в основите на града ни. И разкрива уникалността на комополитния мъничък Бургас“, казва Кършийска.
В контраст с комерсиалната продукция, книгата на Иванов е автентичен носител на културна памет.
„Бургаският жаргон, понякога просторечив, всъщност е изключително богат на метафори, че дори изтънчен. Даже и да присъстват вулгаризми те не са оставили траен отпечатък. Жаргонът винаги е силен когато е в истинската реч, неготово драматизиране“, обикновено завършва несполучливо“, споделя Митко Иванов.
Голямата тема, казва историографът, са допирните точки с териториалния диалект. Но тук думите, познати от нашите баби и дядовци, възприемат нов смисъл. А има и дори и микрожаргон, използван в различните комплекси. Като например думата „патъци“. Така, ако в центъра това е супер модна обувка, донесена от чужбина, то в кварталите се говори за стари, изкривени обувки, оставени обикновено пред вратата. И това е повод за страхотна ирония от бургите, които живеят в центъра. Различно е значението на „базаря, балък, батакчия, ингел, капия…
Птичката – карабатак, например, позната от бургаските езера, е придобила съвсем различно значение. А семантиката й в неформалното общуване е наситена с много тъмни краски. „Карабатак се използва като нарицателно за меркантилна, обикновено привлекателна жена, която със сигурност ще те завлече в тинята с прийоми, които тя умело ще използва“, разкрива Митко Иванов.
Прави впечатлени, посочи авторът, че има цяла група от думи с негативен контекст, които започват с Л и те са насочени към мъже, обект на подигравки- лепка, лешпер, лингур и т.н. „Бургазлията, който в продължение на десетилетия е групирал тези думи е имал особено утежнение към произнасянето. Този феномен няма как да бъде изследван докрай, но го има“, отбелязва авторът.
Нови лексикални единици са създадени за сърцето на Бургас - пристанището „Чируз означава сух, изпит човек. Каквито впрочем са били и повечето истински рибари. Бараба, би могло да бъде човек готов за всякаква работа, а гураджията- дребният гешефтар, нелегален търговец, който се опитва да сменя валута и е трансмитера до така жадуваните вносни стоки“.
Чуйте Яна Кършийска, директор на регионалната библиотека „Пейо Яворов“ и историографът Митко Иванов в „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток:
