Първите два месеца от членството на България в еврозоната не показват рязко поскъпване на основните хранителни продукти. Това сочат данните на Системата за агропазарна информация. 

Управителят на държавното дружество, което съра и обработва данните Мадлен Жекова, заяви за Дарик, че експертите следят седмично цените на  хранителните продукти в 28-те области на страната.

Сравнението между февруари 2025 г. и февруари 2026 г.,  показва средно поскъпване  на малката потребителска кошница от около 2 до 3 процента. Според Мадлен Жекова, при повечето основни продукти цените остават практически стабилни.

Млякото, киселото мляко, кашкавалът и хлябът се движат в рамките на до 1–1.5% ръст. Свинското бут дори поевтинява с над 2 процента спрямо миналата година.

По-сериозно увеличение се отчита при яйцата – близо 10%, както и при овчето сирене – около 12%.

Експертите обаче подчертават, че при тези продукти става дума за сезонни и пазарни фактори, а не за ефект от въвеждането на еврото.

Интересни остават регионалните различия – при някои храни разликите между отделните области достигат до 30%, което показва, че конкуренцията и логистиката имат по-силен ефект от валутната промяна.

Февруари 2026 г. не потвърждава опасенията за масова „евроинфлация“ при основните хранителни продукти. Данните показват умерена ценова динамика, сходна с обичайните сезонни движения.

От САПИ препоръчват мониторингът да продължи с висока честота поне до края на 2026 г., тъй като пролетните месеци ще дадат по-пълна картина за реалния ефект от валутния преход.

Цялото интервю с Мадлен Жекова чуйте в прикачения звуков файл.