Опитите за овладяване на цените на храните чрез административни и законодателни промени у нас са обречени на неуспех, а говоренето за "чудовищна" инфлация само я подхранва допълнително. Това заяви в ефира на "Агросвят" по Дарик радио икономическият журналист от Нова телевизия Йордан Бързаков.

Според него пазарът има свои закони, които не могат да бъдат пренаписани със закони, а истинският регулатор е самият потребител.

Бързаков определи движението на правителството по темата за цените като „броуново“ и критикува честите смени на терминологията – от „справедливи цени“ до „справедлива стойност“. Той изрази сериозно скептицизъм относно ефективността на готвените промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите.

„Не съм от хората, които вярват, че е възможно през законодателни промени да се овладее ръстът на цените, още по-малко пък да се свалят. Единственият начин, по който България в този момент може да влияе, е през свиване на разходите на държавата в опит да намали търсенето. Оттам нататък просто нямаме влияние“, коментира журналистът.

Той допълни, че инфлацията у нас е умерено висока, но не и „чудовищна“, а постоянното ѝ чертане в тъмни краски създава психоза и самоизпълняващо се пророчество, което кара хората да пазаруват истерично.

По повод коментарите, че българските промени стъпват на немското законодателство, Бързаков беше категоричен: „Изключително грешно е просто да пренасяме опит от държава със съвсем различна икономика и стопански отношения. На второ място – в Германия не се работи така.“ Той поясни, че германските регулации са много по-фино настроени и се прилагат само в сектори, свързани с националната сигурност.

Журналистът се обяви и против въвеждането на диференцирана ставка на ДДС за основните храни в този момент. Тъй като България влиза в процедура по прекомерен дефицит, всеки бюджетен приход е жизненоважен и държавата не може да си позволи подобна стъпка.

Процедурата за прекомерен дефицит: Какво следва?

Икономическият анализатор разясни какво означава процедурата, която Европейската комисия се очаква да открие срещу България.

България ще трябва да представи на ЕК мерки за фискална консолидация и намаляване на разходите, които ще бъдат стриктно следени. Ако реформите останат само на думи, страната ни е застрашена от сериозни периодични санкции като процент от БВП.

Бързаков подчерта, че предстоящият нов бюджет за 2026 г. неизбежно ще изисква "рязане по-надълбоко", включително съкращаване на незаети щатове в администрацията и евентуални промени в данъчната политика.

Цялото интервю с Йордан Бързаков чуйте в прикачения звуков файл.