​„Опитвам се да не бъда прекалено критична, защото времето е малко – два месеца не са кой знае колко много време, за да се направи нещо по същество. В същото време обаче не преставам да се сещам за оня виц с трите плика. Ние в земеделието сме все още на етап „първи плик“ – обвини предишните управляващи.“ Това каза в ефира на Дарик радио журналистът от БНР Веселина Миланова.

​Тя коментира актуалната политическа и икономическа ситуация в аграрния сектор, като подчерта, че въпреки голямото мнозинство в Народното събрание и очакванията за работа в синхрон между властите, реалните реформи все още се бавят за сметка на „общите приказки“.

​Поземлената реформа – поредната „дъвка“ в сектора

​Миланова направи паралел между заявените преди намерения за поземлена реформа и вечните реформи в здравеопазването и съдебната система.

​„Няма земеделски министър, който да не е говорил за поземлена реформа. Това словосъчетание вече трябва да го произнасяме с извинение, защото всички говорят за него, но никой не ни е казал какво точно означава. За да направиш поземлена реформа, не означава да дозабъркаш кашите, които вече са забъркани, нито да пришиеш още малко парченца към индианското одеяло, което представлява Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Означава да имаш ясна концепция, каквато аз досега не съм видяла“, заяви тя.

​Журналистът допълни, че веднага след внасянето на промените в закона вече има остра реакция от страна на собствениците на земеделски земи, което е знак за липсата на достатъчно добре аргументирани предложения.

​Законът за браншовите организации – удобното отсъствие

​По отношение на дълго отлагания Закон за браншовите организации, Миланова изрази скептицизъм дали изобщо има реална воля за неговото приемане, въпреки категоричните заявки от страна на председателя на земеделската комисия в парламента.

​„Липсата на този закон е изключително удобна точно на политическите партии. Браншови организации за политическа употреба имаме в последните 20 и повече години. Не съм сигурна, че и самите организации искат да има такъв закон. Много години вече в земеделието има структури, създадени на принципа правим си организация, за да защитаваме собствените си интереси и евентуално някои политически интереси, за да ни отвърнат със същото“, коментира тя.

​Демографската криза и гладът за работна ръка

​Според Миланова, един от най-тежките и трудно решими проблеми в следващите години пред младите хора, които искат да се занимават с агробизнес, ще бъде липсата на работна ръка. Тя цитира черна статистика, според която близо 200 села в България нямат нито един жител, а в една четири от българските села живеят по по-малко от 50 души.

​„Земеделие без работна ръка как точно си представяме, че ще се прави? Особено извън зърнопроизводството, което изисква по-малко хора и повече машини. Плодове и зеленчуци как ще отглеждаме?", посочи Миланова.

​Виртуалните стада и имитацията на контрол

​В интервюто беше засегната и темата за злоупотребите с европейски субсидии чрез т.нар. „виртуални животни“. Веселина Миланова припомни, че по времето на бивш земеделски министър от електронната система на БАБХ са били извадени над 90 000 виртуални животни, които след това отново са се върнали там.

​По думите ѝ, докато няма работеща съдебна система, която да наказва сериозно подобни измами, секторът ще продължи да се върти в омагьосан кръг, разчитайки единствено на схеми и субсидии, вместо на пазарни принципи и реално производство.

​Целият разговор с журналиста Веселина Миланова чуйте в прикачения звуков файл.