Въпреки по-ниските качествени показатели и ниските стартови цени, родното производство на пшеница се очаква да достигне между 6,5 и 7 милиона тона, което гарантира продоволствената сигурност на страната.

"Жътвената кампания у нас вече върви към своя край, въпреки че в някои региони климатичните условия и валежите през последните седмици забавиха темпото". Това съобщи в ефира на Дарик радио председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

По думите му, средният добив за страната е малко по-добър от миналогодишния, но поради по-малкото засети площи, общото количество пшеница ще бъде около 7 млн. тона.

„Това е между 4 и 5 пъти над вътрешната консумация на България, така че продоволствената сигурност на страната е напълно осигурена“, категоричен бе Проданов.

Проблемите с качеството и пазара

За разлика от миналата година, когато сушата доведе до перфектни показатели на зърното, сегашните валежи непосредствено преди прибирането на реколтата са оказали негативно влияние върху качеството.

Сериозно предизвикателство пред фермерите остават и изкупните цени. Кампанията е стартирала при изключително ниски нива – около 180 евро на пристанище.

„При транспорт от вътрешността на страната, който излиза над 30–35 евро на тон, цената на зърното пада под 150 евро на тон, което е твърде ниско ниво“, обясни председателят на НАЗ.

Въпреки че на международните борси се наблюдава сериозно повишение на цените, то все още не се е отразило на физическия пазар у нас. Ръстът на борсите се дължи най-вече на сложната ситуация в Черно море. Транспортът на зърно в региона е поскъпнал двойно в рамките само на две седмици (от 30-35 долара до над 60 долара на тон) заради рисковете от военните действия между Русия и Украйна и случаите на ударени търговски кораби, част от които акустират за ремонт в пристанище Варна.

Черно море и Ормузкият проток – критичните точки на света

Проданов подчерта, че Черноморският регион е изключително ключов за износа на храна, тъй като оттук преминават над 100 от общо 200 милиона тона пшеница, оставащи за световна търговия. В същото време Ормузкият проток е критичен за доставките на петрол, природен газ и амоняк. Фактът, че и двете точки в момента са обхванати от конфликти, оказва неминуемо влияние върху цените и пазарите в глобален мащаб.

Ако ситуацията в Черно море продължи да се изостря, България и Румъния ще останат единствените сигурни доставчици на големи количества пшеница в региона. Това може да доведе до бързо преориентиране на купувачите и по-бърза реализация на българското зърно.

Закъснението с Иранската помощ и нуждата от дългосрочна визия

По отношение на очакваната финансова подкрепа (т.нар. „иранска помощ“), предвидена в Бюджет 2026 в размер на 170 милиона евро, Проданов изрази съжаление, че България продължава да се бави.

„Говорим за тази помощ от март, а тя вероятно ще стигне до хората през октомври. Вървим с 5–6 месеца назад спрямо останалите европейски държави“, посочи той.

Според него средните и малките стопанства ще усетят положителен ефект от глътката въздух, но големите няма да получат съществена подкрепа заради наложения таван от 50 000 евро на стопанство.

Той призова държавата да погледне в дългосрочен план и да вземе пример от страни като Франция, която инвестира милиарди в торовата си индустрия. България има капацитет и заводи за производство на торове, но е необходим механизъм, който да осигури финансови средства на фермерите, за да купуват суровини навреме, когато цените им са ниски.

Промените в поземлените отношения

Зърнопроизводителите очакват и сериозни реформи в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Краткосрочно се очакват промени, свързани с държавния поземлен фонд, договорирането и контрола в приоритетните сектори. В по-дългосрочен план (до началото на август) Министерството на земеделието трябва да представи пред бранша цялостна концепция за поземлените отношения.

„Целта ни е ясна – земеделската земя трябва да бъде в ръцете на земеделските производители. Те трябва да имат дългосрочна сигурност за това кои земи обработват, за да могат да инвестират в добри практики – напояване, консервационно земеделие и биологично производство. С едногодишни договори това няма как да се случи“, заключи Илия Проданов.

Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл.