Завръщането на тленните останки на цар Самуил ще ни събере като агитка на мач, а после пак ще се мразим на кръв. Това каза историкът проф. Петър Стоянович в "Тази събота" по bTV.

„В момента, в който мачът свърши и останките на царя се положат в белия саркофаг, ще си тръгнат обратно различните агитки и ще влязат в същите свои времеубежища, от които ще се мразят на кръв и според мен до гроб“, смята той.

„Надали има някой, който да ви каже с подпис и печат откога е започнало усилието на българската държава за това съвсем естествено завръщане на тленните останки на цар Самуил. Аз съм чул няколко пъти, че и по времето на тогавашния министр на културата Людмила Живкова имал такива опити. И не се съмнявам, че това нещо е опитвано“, коментира проф. Петър Стоянович.

„Проблемът в България не е в това, че е имало достатъчно опити. Проблемът е в това, че всеки смята, че светът започва от него и че преди него никой не си е мръднал пръста по този въпрос, искайки непременно да докаже, че неговите лични усилия и на неговия кръг са били решаващи или най-важни“, коментира Стоянович.

„Ако се научим по някакъв начин като българи да се идентифицираме с национални усилия и с някаква наследственост на заслугите, ще изглеждаме истински европейци. В момента все още продължаваме, пък и времената не стават по-човешки и по-добри, с това цялостно озлобление и оскотяване“, смята той.

„Заслуги има много. Заслуги имат поне за мен 10 на 15 правителства, да не говорим за лицата. След тях има височини и спадове, има хора, които последователно са се посветили на това нещо“, обясни историкът.

Защо тази спогодба между България и Гърция не се случи по-рано?

„Не знам дали има давност за нещата, които съм знаел тогава, за да мога да ви разкрия цялата истина, но 2014 г. тогавашното българско правителство, със знанието на президента, с ръководството на БАН, бях изпратен, за да направя един сондаж за възможностите за завръщането на костите на цар Самуил, или поне на неговата плащаница“, разказа историкът.

„Винаги с гърците, в най-хубав смисъл, трябва много да внимаваме, защото в същия този ден бях подложен на такъв кръстосан разпис от академичната общност на гръцката държава, че ще го помня и досега, именно по повод на фактите и обстоятелствата, които са довели до това някои вещи и пособия, които гърците смятат за техни, да се намират в българските трезори“, обясни проф. Стоянович.

„Вижте гърците. Ние, ако можем да бъдем наполовина на гърците, по начин по който изработваме нашето, ние ще бъдем царе. Ние, за жалост, винаги се делим, винаги се мразим и винаги не се признаваме един друг. Това за жалост е нещо, което засега не виждам възможност някога да преодолеем“, на мнение е проф. Стоянович.

„Нямам представа какво реално ще върнем на Гърция и дали има и други условия, които двете страни са поставили една над друга“, допълни той.

„Тогава имаше условия, които ние опитахме да договорим с министри за Македония и Тракия в Солун, които бяха неприемливи за българската страна. И макар че след това аз обиколих като официално лице всички свидни за българската история места около Преспа, това не доведе до желания резултат“, разказа проф. Петър Стоянович.

„Усилията са последователни. Усилията са имали всякакви правителства. Разбира се, когато имате една много разнородна сватба, всеки един от поканените и леко подпийнали ще ви кажа, че е бил близък с булката“, допълни той.

По думите му обаче има един голям проблем.

„Върнете ли зъбче, скоро ще ви поискат ченето. Това е принцип на големите дипломатически заплахи“, каза Стоянович.

„Дано се направи една позитивна крачка в българо-гръцките отношения и да не стане отварянето на кутията на Пандора“, изрази надежда историкът.