Цените на хранителните продукти в България продължават да растат главоломно, като това засяга и стоки, които се произвеждат у нас. Това коментира в ефира на Дарик радио председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Според нея на фона на кризите с горивата и торовете, ескалацията на цените не показва признаци на спиране, а очакваното увеличение на доходите ще бъде твърде бавно, за да компенсира инфлацията.

Проблемът с кооперирането и субсидиите

Жекова посочи като основен недостатък в България липсата на работещи кооперативи в секторите на плодовете, зеленчуците и животновъдството, за разлика от страни като Испания, където кооперативните вериги (като "Меркадона") успяват да поддържат конкурентни цени в полза на местните производители.

„В България нямаме закон за кооперативите поради липса на политическа воля. Политическата класа през последните 33 години дължи много на сектор земеделие“, подчерта тя.

Според нея в Европейския съюз целта на субсидиите е не просто комфорт за фермера, а осигуряване на достъпна крайна цена за потребителя – нещо, което у нас не се усеща поради липсата на достатъчно вътрешно бюджетно дофинансиране.

Казусът с аржентинския слънчоглед и завишените пестициди

Като член на контактната група, извършила съвместни проверки с Министерството на земеделието и БАБХ на пристанище Варна, Жекова потвърди, че в 12 от общо 14 кораба с вносен аржентински слънчоглед са открити завишени нива на остатъчни пестициди, забранени в ЕС. Към момента у нас са внесени над 480 000 тона от тази продукция, която вече е разпределена в силожните стопанства в страната.

Тя изрази безпокойство от липсата на ясна пътна карта за проследяване на тази стока.

Защо първоначалната декларация за преработка в биодизел се е променила в производство на олио за трети страни?

Какво се случва с остатъчния шрот, който също съдържа опасни вещества и не би трябвало да остава на пазара в ЕС?

Новият директор на БАБХ, проф. Янчева, е представила план за 24-часов контрол, но според Жекова държавата трябва да поеме пълната отговорност, вместо тази задача да се вменява на самите оператори.

Митът за стабилността на зърнопроизводството

Жекова развенча мита, че зърнопроизводството у нас е непоклатимо. По официални данни на Областните дирекции „Земеделие“, събрани от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), за последните 5-6 години секторът е загубил 40% от фермерите си, което означава фалит на голяма част от него.

Тя разкритикува и липсата на държавна стратегия в т.нар. „чувствителни сектори“.

„Когато нямаш напояване, да правиш плодове и зеленчуци е повече от нелепо. Когато държавата в ролята си на търговски аташета не е свършила работата да намери пазари и да каже кои сортове и хибриди се търсят, нищо не сме свършили.“

Ще помогне ли намаляването на ДДС?

Въпреки че премахването на ДДС ставката в зърнопроизводството е довело до изсветляване на сектора, Жекова е скептична, че евентуално намаляване на данъка за плодовете и зеленчуците ще свали крайните цени за потребителите. Като пример тя посочи опита с хляба, където цените не паднаха. По-ниското ДДС по-скоро би помогнало на самите фермери да оцелеят и да посрещнат инфлационния натиск.

Напояването – криза без край

По повод провелия се форум „Ден на полето“ край Бургас, Жекова алармира, че водната инфраструктура у нас, изградена преди 40 години, е тотално унищожена. Докато съседни държави като Румъния, Гърция и Турция активно развиват поливно земеделие (Румъния дори изпомпва сериозни количества от р. Дунав, което засяга нивата на българските помпени станции), в България темата се прехвърля между пет различни министерства.

Зърнопроизводителите настояват за спешни законодателни промени и създаването на единна структура, която да отговаря за водите за напояване, като дългосрочна държавна политика за десетилетия напред.

Цялото интервю с Радостина Жекова чуйте в прикачения звуков файл.