Въвеждането на т.нар. въглероден данък (CBAM такса) от 1 януари тази година оказва пагубно влияние върху селскостопанския сектор в цяла Европа. Това заяви в ефира на Дарик радио председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и председател на Българската аграрна камара (БАК) Илия Проданов.

По думите му, европейските земеделци са излезли на пореден протест в Страсбург, организиран от Copa-Cogeca, тъй като очакваният план на Европейската комисия за справяне с кризата не удовлетворява сектора.

Огромна финансова тежест върху декар площ

Проданов обясни, че таксата CBAM се налага върху всяка единица тор, внесена от страни извън ЕС, както и върху суровините за тяхното производство (като амоняк). Това оскъпява торовете на Стария континент.

"Ако погледнем културата пшеница, ефектът от CBAM таксата е повишение в себестойността с около 7-8 евро на декар. Това означава, че между 8% и 10% от себестойността на производството отива само за покриване на въглеродните такси. Европа се превърна в остров на висока себестойност, произвеждащ продукция, която е непродаваема на световните пазари", коментира председателят на НАЗ.

Според доклад на ЕК, през последното тримесечие на 2025 г. торовете са поскъпнали с 62% на годишна база, а само за първото тримесечие на 2026 г. се наблюдава нов скок с още 40%.

Тревожна тенденция: Пшеницата в България намалява с 20%

Високите разходи вече водят до драстично свиване на площите с пшеница. Във Франция те са с 10 милиона декара по-малко.

"В България този размер е 2 милиона декара, което е с близо 20% по-малко пшеница у нас за тази година. Това няма да застраши продоволствената ни сигурност, но показва, че поради нерентабилност фермерите масово се отказват. За последните пет години броят на стопанствата в нашия сектор е намалял с 35% – хората или фалират, или разпродават бизнеса си", алармира Проданов.

Опитите за замяна на зърнените култури с плодове и зеленчуци у нас се сблъскват с липсата на държавна политика в три ключови направления: напояване, работна ръка и пазари. Проданов подчерта, че едва у нас има ужасно нисък процент поливно земеделие поради разрушена инфраструктура и лошо управление на водите.

Какво ще поиска НАЗ от новия земеделски министър?

НАЗ вече е поискала спешна среща с новия министър на земеделието Пламен Абровски, за да настоява за конкретни законодателни реформи с ясни срокове.

Сред основните приоритети, които браншът ще постави на масата, са: поземлената реформа и ясна пътна карта за приемането на законите; промени в Закона за браншовите организации и Закона за кооперативите; спешни стъпки по т.нар. "Иранска помощ"; реформи в сектор "Напояване" и създаване на координационно звено за подготовка на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., където България вече закъснява сериозно.

Щетите от последните наводнения тепърва ще се изчисляват

Относно поройните дъждове и наводнения в районите на Ловеч, Търново, Габрово и Севлиево през последните 24 часа, Проданов потвърди, че има много пострадали колеги.

В следващите дни Асоциацията ще обобщи данните за засегнатите масиви. Ако нестабилното време се задържи и обхване повече райони, това със сигурност ще окаже негативен ефект върху тазгодишната реколта в национален мащаб.

 Цялото интервю с Проданов чуйте в прикачения звуков файл.