Хуманоидите, които се занимават с домакинска работа или изграждат местообитания на лунната повърхност, може да ви звучат като герои от научната фантастика, пише Darik Buisness Review.

Но екипът на стартъпа Apptronik, базиран в Остин, предвижда бъдеще, в което роботи с общо предназначение ще се справят със „скучни, мръсни и опасни“ задачи, така че хората да не трябва да го правят.

Дизайнът на най-новия хуманоиден робот на Apptronik, наречен Apollo, беше представен в сряда. Той е с размерите на човешко същество - висок е 1.7 метра и тежи 72.6 килограма, разказва CNN.

Apollo може да вдигне 25 килограма и е проектиран за масово производство и съвместна работа с хора. Роботът използва електричество, а не хидравлика, която не се счита за толкова безопасна.

Разполага с четиричасова батерия, която може да се смени, за да може да работи в продължение на 22 часа.

За да избегне феномена „зловеща долина“, при който хората се чувстват неспокойни от появата на човекоподобен робот, базираната в Остин компания Argodesign оборудва Apollo с функции, които трябва да са достъпни и дори приятелски настроени.

Роботът има цифрови панели на гърдите си, които осигуряват ясна информация относно оставащия живот на батерията, текущата задача, върху която работи, кога ще приключи и какво ще прави след това.

Той има лице и преднамерени движения, като завъртане на главата, за да покаже къде ще отиде.

Първоначалната цел на Apollo е да работи в логистиката, за да подобри веригата за доставки чрез справяне с недостига на работна ръка. Но екипът на Apptronik има дългосрочна визия за робота, която се простира поне в рамките на следващото десетилетие.

„Нашата цел е да създадем многофункционални роботи, които да правят всички неща, които хората не искаме да правим тук, на Земята и в крайна сметка, с помощта им един ден да изследваме Луната, Марс и отвъд тях“, казва Джеф Карденас, съосновател и главен изпълнителен директор на Apptronik.

Проектиране на хуманоид

Преди да създадат Apptronik през 2016 г., членовете на екипа работят за Human Centered Robotics Lab в Тексаския университет в Остин.

„Фокусът на лабораторията беше изцяло върху това как хората и роботите ще си взаимодействат в бъдеще“, казва Карденас. „Като хора най-ценният ни ресурс е времето, а то е ограничено. Днес можем да създадем за себе си инструменти, които ни осигуряват повече време.“

В лабораторията екипът работи върху робота на НАСА Valkyrie. Висок 1.9 метра и тежащ 136 килограма, това е двукрак хуманоиден робот, способен на сръчни манипулации и ходене (включително над и около препятствия), пренасяне на предмети и отваряне на врати, според Шон Азими, ръководител на екипа по роботика в космическия център Джонсън на НАСА в Хюстън.

Електрическият робот е модифициран и подобрен от дебюта си през 2013 г., като в момента се тества като дистанционен пазач на безпилотни и офшорни енергийни съоръжения в Австралия.

Корените на Apollo се крият в дизайна на Valkyrie, като екипът на Apptronik прекарва години в изграждането на уникални роботи и компоненти, чиято кулминация е хуманоид, функциониращ в човешка среда.

Вместо високоспециализирани роботи, които могат да служат само на една цел, Apptronik иска Apollo да бъде „iPhone на роботите“, казва Карденас. „Целта е да се изгради робот, който може да прави хиляди различни неща“, допълва той.

В крайна сметка, цената на Apollo ще бъде по-ниска от тази на средностатистически автомобил.

Традиционните роботи работят благодарение на високопрецизни части. Но въвеждането на камери и системи с изкуствен интелект дава възможност за разработването на роботи, които разчитат по-малко на предварително програмиране и вместо това са по-отзивчиви към околната среда, което означава, че частите, използвани в производството, са по-достъпни, казва Карденас.

Тази година Apptronik се фокусира върху осигуряването на търговски клиенти и производители, които имат интерес Apollo да подобри тяхната логистика. Компанията има за цел да влезе в пълно търговско производство до края на 2024 г.

Apollo ще започне работа във фабрични настройки, изпълнявайки прости задачи, като преместване на кутии и бутане на колички.

Но с течение на времето функционалността му ще се увеличи чрез нови модели и актуализации до степен, в която може да се използва в строителството, производството на електроника, търговски площи, доставка до дома и дори грижи за възрастни хора.

Движейки се като човек

В основата на дизайна на Apollo са задвижващи механизми. Екипът на Apptronik работи върху повече от 35 итерации, които позволяват на робота да ходи, да огъва ръцете си и да хваща предмети като човек.

„Хората имат около 300 мускула в тялото си“, казва д-р Ник Пейн, съосновател и главен технологичен директор в Apptronik. „Като инженери, нашата цел е да опростим сложността, така че роботът има около 30 различни мускулни групи в системата си, от които се нуждае, за да извършва основни действия и дейности.“

Главата на Apollo съдържа камера за възприемане, докато сензорите в торса му помагат да начертае 360-градусов изглед на околната среда и да определи къде може да се движи. „Мозъкът“ на робота, или главният компютър, също се намира в гърдите му.

Сензорите му помагат да се ориентира, докато минава над или около препятствия. Този вид придвижване ще бъде ключов, тъй като Apollo ще си проправя път и в по-несигура среда. „Роботите трябва да могат да работят в същия хаос и несигурност като хората“, казва Пейн.

В крайна сметка, Apollo ще бъде автономен, но екипът на Apptronik все още иска да има ниво на контрол върху това, което роботът ще прави.

Докато той  първо ще се осъществява чрез таблети или смарт устройства, в бъдеще човек трябва да може да се приближи до Apollo и да му каже какво да прави, според Карденас.

До Луната и отвъд

Apptronik е един от партньорите на НАСА, работещ върху хуманоидни роботи. Земята е изпитателен полигон за Apollo, като един ден бъдеща версия на робота може да работи в опасни космически условия, така че хората да не се налага да го правят.

Ще са необходими няколко стъпки в развитието, за да се подготвят хуманоидните роботи да работят в космоса, така че Apollo може първо да посети Международната космическа станция, казва Пейн.

„За изследването на космоса наистина се нуждаем от системи, които имат повече от едно умение, които са гъвкави и адаптивни както към различни задачи, с които сме запознати, така и към някои, които няма да очакваме, докато не се появят в хода на проучването“, посочва Азими.

Програмата Artemis на НАСА, която има за цел да върне хората на Луната и в крайна сметка, да приземи мисии с екипаж на Марс, предвижда изпращането на роувър под налягане на лунната повърхност веднага след мисията Artemis VI, планирана за 2030 г.

Азими смята, че в този период на изследване на Луната в началото на 2030 г. роботи, като Apollo, също могат да бъдат полезни.

Ползата от хуманоидните роботи в космоса е, че те могат да изграждат и тестват среда, проектирана с мисъл за хората - като лунни и марсиански местообитания, преди пристигането на астронавтите.

Но роботите ще се сблъскат с предизвикателства и трябва да бъдат проектирани с по-малко ограничения от техните земни колеги. Например, може да се наложи хуманоиден робот да пълзи в малък марсоход и все пак да има силата и гъвкавостта да отваря врати под налягане, казва Азими.

„Надеждата и мечтата ми е да имаме роботи с общо предназначение, които да бъдат изпратени в космоса през следващите 10 години. Те ще позволят на човешкия екипаж да се фокусира върху изследване и правене на научни открития, освобождавайки го от останалите задачи“, според експерта.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм