Българското общество страда от епидемично пристрастяване към хазарта. Склонността към пристрастяване се прояви преди няколко години с търкането на талони, но след забраната им то избуя в игралните зали и в онлайн казината. Зависимостите водят до тежки загуби, обричат хора и близките им на финансов колапс, водят след себе си до разбити семейства, насилие, самоубийства. Печалбите пък често водят просто до по-големи залози, които правят загубите още по-крупни.
Е, някои печелят от хазарта. Има миниатюрен процент играчи с късмет, на които им провървява и се усещат кога да спрат. Ако не се усетят, “връщат” печалбите си в опит да спечелят повече или да избият предишните си загуби. Истински печеливши са хазартните компании, но и медиите и лицата, рекламиращи комар, са на плюс. Както и държавниците и държавните служители, облажили от саковете с пари, които поне един хазартен бос е признавал да дава.
Напоследък темата навлиза в публичното пространство, появяват се апели рекламата да бъде ограничена, даже го обсъдиха в парламента. Дали те са популизъм или истинска загриженост обществото да бъде защитено от непрекъснатото облъчване от билбордове, малки и още по-малки екрани с бонуси, безплатни залози с уловки, джакпоти? Ще реши ли ограничената реклама проблемът или само ще го замаскира?
Рекламните лица са упреквани, че допринасят за пристрастяването към хазарта на уязвимите, а и фактът, че често деца се регистрират онлайн с личната карта на баба или дядо, е меко казано обезпокоителен.
В България обичаме да се пристрастяваме към вредни работи. Цигари, алкохол, ясно. Пием кафето с кола, за да поразхлопаме напрегнатото от какво ли още не сърце. Редим се на опашки за рафинирано олио и рафинирана захар, ако са на промоция.
Поръсят ли ни нещо с щипка зарибин и ние ще клъвнем и ще го превърнем в неразделна част от живота си. Дори да е скъпо, ние ще намерим как да си го купим.
Пари имаме. Нищо, че можем да смятаме добре, което отваря пролуки в семейния бюджет. Тях компенсираме както дойде. През 90-те беше с пирамиди. Бързите кредити са на мода от близо две десетилетия вече. Хазартът допълва целия кюп.
Има ли борене това? Може би наистина трябва да секнем рекламите.
Но нали ограничиха рекламите на цигари и алкохол?
Нацията продължава да дими като руски самолетоносач. И не се наливаме с прекомерни дози алкохол, само ако сме на антибиотик.
Но нали има от край време кампании и непрестанно в публичното пространство се говори срещу шофирането в нетрезво състояние. Засилени мерки, глоби, арести, смърт.
А хората все така си карат нафиркани.
Но нали от време на време има специални акции от КАТ и обявяват: “Задържахме 30 водачи с алкохол и 11, шофирали след употреба на наркотици”.
И все не свършват.
Но нали наркотиците не се рекламират и даже разпространението, притежанието и употребата им е забранена? Как така само хванатите на ден са по няколко човека. А колко не са хванати? А колко са пристрастени към наркотици, без да шофират?
Не, този довод не е в защита на тези, които рекламират хазарт. И тези, които го организират не бива да се чувстват поласкани. Хазартните компании са в странна лешоядска конкуренция помежду си и се стремят да изцедят максимума от ситуацията, но не осъзнават едно: В дългосрочен план за тях е по-добре техните клиенти да играят умерено, с по-малко средства, но за дълго. Отколкото списъкът с изключилите се поради зависимост чрез регистрация в НАП хора скоро да бъде от няколко десетки, а може би дори стотици хилияди.
Не вярвам, че с ограничението на рекламата хазартът ще спре. Както и неприятните картинки по цигарите не отказаха никого.
Представете си, ако до Стоичков утре сложат в клипа бездомен човек, профукал всичко на машинките. Дали това ще промени нещо?
Не. Мозъците ни са хакнати. Но не от чиповете във ваксините, от 5G или от хипнозата на 25-ия кадър в тайни съобщения по телевизора. Просто лесно се пристрастяваме към какво ли не. И тези с инвеститорски нюх още по-лесно се възползват от това и създават цели индустрии от човешката слабост.
Какво може да е решението, ако не е спирането на рекламите?
Не бих могъл да кажа. Но зная, че преди да започна да пиша тези редове днес минах покрай скучаещи на пейка деца в пролетна ваканция. Почти не си приказваха, пушеха цигари, пиеха енергийни напитки и едно въртеше онлайн ротативка на телефона си. Формално цигарите и хазартът за тях се водят забранени…
Не посмях да ги попитам какво знаят за Христо Стоичков.
