*Ако управляващите отдъхнат за няколко часа от малодушието си и прочетат "Фарс или никога вече самота" от Кърт Вонегът, може и да няма нужда да прочетат това, което ще напиша. Но не бива да се лъжем, че някой има времето и вниманието в наши дни да чете цели романи.

Тези, които са я чели, ще попитат дали в случая самотата и вдишването на миниатюризирали се китайци са ни голям проблем. Е, второто (засега) не е. Но самотата, уви, води до чутовен фарс.

Да преминем по същество.

Ротацията на мнения, позиции, нагласи, отношения и определения на едни и същи хора едновременно като не!коалиционни партньори и идеологически врагове ни занимава от седмици. На приливи и отливи следващото правителство на България ще се случи или няма, стабилността за поне още 9 месеца я има, или политическата криза се връща.

Ситуацията е ясна на всички:

  • Тези, които харесват ГЕРБ и ДПС не вярват и обвиняват за нефелността ПП-ДБ;
  •   Тези, които харесват ПП-ДБ, пък сочат с пръст Борисов и Пеевски като източници на саботажа;
  • Тези, които не харесват никого от горните, се радват, когато ситуацията клони към шумен и разрушителен развод и се ядосват, когато сглобката изглежда да се стъкми и ротира успешно;

Трагедия, трагикомедия, фарс.

Никой не може да си позволи да има такива лични или бизнес отношения, без те да доведат минимум до извикване на Жоро Игнатов и "Съдебен спор". Или до ръкопашен сблъсък. Или до пълна полуда.

Представете си да прекарате месеци, работейки заедно с едни хора, седмици в разговори с тях, преговори, срещи, да си научите кътните зъби и това дали някой има екзема, която маже с вълшебна помада на всеки половин час. И така да се изложите, изпокарате и настървите.

Представете си да не може не просто да се разберете или не, а да не се разберете, че не сте се разбрали. Що за нелепост?

Това се случва, защото никой не носи отговорност. В живия живот лъжите и интригите отчуждават хората. Губите приятели, губите работата си.

В политиката - малко шум.

В живия живот измамите и нарушаването на писмени договори води до неустойки, глоби, съд, конфискации, арест.

В политиката - до упреци кой не е спазил ротацията първи.

В живия живот последствията са истински. А тук такива просто няма. Омазали са се с мръсотия, декларират през осем минути ултиматуми, упреци и прищевки, но не носят никаква отговорност.

Защото не губят нищо свое. Е, не осъзнават поне какво губят, но то ще бъде казано в края след малко.

Не, не носят никаква политическа или имиджова отговорност. В България повечето от политическата ни класа трябваше да е на на бунището на историята заради всевъзможните си шмекерии и излагации през годините. Но не сме нормална държава и дебелоочието тук тържествува.

Имаме народни представители, пряко отговорни за финансовия крах на България от 1996 година. Имаме санкциониран от САЩ и Великобритания заради корупция партиен лидер. Имаме безброй уличаващи в пошлост, корупция, кадруване в съдебната система и опъване на митнически чадъри друг лидер. Те не носят отговорност и вятър ги вее в брониран джип.

Затова си позволяват този фарс сега. Защото си мислят, че този панаир е само игра и евентуално някой ще получи повече аплодисменти и букети от публиката накрая. Но това не е така.

Те губят много. И са самотни. Повечето си мислят, че имат приятели, но са заобиколени от интересчии, защото имат власт. Иначе самотата е това, което си самопричиняват.

И губят времето, в което тя става все повече.

Е, хубавото е, че повечето от тях нямат такава ценностна система, че това да ги трогне. Жалко за онези, на които поне под микроскоп може да им се види някаква човешка душа.