В съвременното общество често етикетираме хората според техните физически възможности, но Стефан Виет е тук, за да разбие всеки един стереотип. Той е човек, който отказва да приеме думата „невъзможно“ и превръща своето лично предизвикателство в професия, спорт и кауза. Като първия инфлуенсър с увреждане в България, Стефан не просто споделя ежедневието си, а се бори за промяна в мисленето на хората.

Защо думата инвалид трябва да остане в миналото

Първата и най-важна стъпка към промяната е езикът, който използваме. Стефан Виет категорично се разграничава от термина „инвалид“, тъй като неговият корен буквално означава „невалиден“. За него това е определение, което внушава неспособност и изключване от обществото. Вместо това той предпочита термина „човек с увреждане“, защото увреждането е просто част от него, а не дефиниция на неговата стойност или възможности. Според него комуникацията е ключът към това ходещите хора да спрат да виждат количката и да започнат да виждат човека в нея.

София през погледа на количката и градските капани

Животът в столицата за човек с двигателни затруднения често прилича на препятствие, което изисква стратегическо планиране. Стефан споделя, че съществуват „черни точки“ в София, които той умишлено избягва. Подлезите без работещи асансьори и недостъпният градски транспорт са само част от проблемите. Често се случва асансьорите на ключови места като Орлов мост да не работят, а институциите и поддържащите фирми да си прехвърлят отговорността, оставяйки човека в количка да чака с часове или да търси алтернативни, често опасни маршрути.

Визията за една по-достъпна и зелена столица

Ако имаше възможността да управлява града, Стефан би поставил фокуса върху три основни стълба: зеленина, достъпност и транспорт. Той мечтае за София с повече паркове, но преди всичко за градска среда, която се изгражда чрез реален диалог с хората с увреждания. Според него много от архитектурните решения остават неизползваеми, защото не са съобразени с реалните нужди на тези, които ги ползват всеки ден. Липсата на хора с колички по улиците не е знак, че те не съществуват, а доказателство, че средата не им позволява да излязат от домовете си.

Дигиталният свят като мост към разбирането

Решението на Стефан да излезе извън зоната си на комфорт и да стане публична личност в социалните мрежи е продиктувано от липсата на други като него в социаланите мрежи в България. Подкрепен от своя приятел и съдружник Борис, той започва да създава съдържание, което едновременно образова и забавлява. Противно на неговите опасения, хейтът в мрежата е рядкост. Повечето хора проявяват здравословно любопитство към теми, които досега са били табу – от това как човек в количка кара кола, до най-интимните аспекти на личния живот. Стефан вярва, че отговарянето на тези „неудобни“ въпроси е единственият начин да се премахне конфузията при среща на живо.

Абсурдът на системата ТЕЛК и правото на труд

Един от най-големите парадокси, с които Стефан се сблъсква, е документът ТЕЛК. В България системата често определя хора със 100% увреждане като „неработоспособни“, което той смята за пълен абсурд. Стефан е доказателство за обратното – със своето образование по социология и дигитален маркетинг, той успешно се реализира на пазара на труда. Той подчертава, че в ерата на изкуствения интелект и дистанционната работа физическото ограничение не трябва да бъде пречка за професионален успех. Проблемът обаче остава в работодателите, които често се плашат от законовите регулации и тромавата бюрокрация, свързана с наемането на хора с увреждания.

Пътят към параолимпийската мечта в Лос Анджелис

Освен в маркетинга Стефан инвестира огромна енергия и в спорта. Като професионален дискохвъргач, той тренира пет пъти седмично с една ясна цел – Параолимпийските игри в Лос Анджелис. Пътят към международната сцена обаче е труден и често изисква самофинансиране. Липсата на достатъчно държавна подкрепа за класификация на атлетите принуждава Стефан и неговия клуб сами да търсят средства за участия в чужбина. Въпреки петото си място на силно състезание в Дубай, той остава реалист за трудностите, но и непоколебим в амбицията си да прослави България.

Бъдещето като обща отговорност

Мечтата на Стефан за следващите десет години е България да се превърне в място, където увреждането не е повод за сензация или съжаление. Той се стреми към общество, в което хората с увреждания са нормална част от рекламните кампании, филмите и всекидневния трудов процес. Неговата философия е проста, но дълбока: физическото ограничение не трябва да ограничава духа. Защото в края на краищата, силата на характера е това, което определя човека, а не помощните средства, които използва, за да се придвижва.

Гледайте цялото интервю: