Една идея, родена от скуката на лятото, се превръща в приключение, което малцина биха дръзнали дори да си представят. Димитър Митев решава да замине за Париж без пари, без лични вещи и без никакъв сигурен план – за да провери себе си, но и за да подкрепи кауза, която му е близка до сърцето.
„Отидох в Париж с еднопосочен билет и с ясната мисъл, че трябва да оцелея“, разказа той в интервю за „В тренда“ по Дарик. Видеопоредицата му показва как младият създател прекарва осем дни в града на любовта – спи по пейки, рисува портрети срещу дарения и се опитва да се върне в България само със средствата, които успее да изкара на място.
От скука до идея за оцеляване
„Лятото е по-спокойно – работим по YouTube канали, но тогава бизнесите почиват. А аз не съм от най-интересните хора, не пътувам, не излизам особено,“ призна Митев. Именно тогава му хрумва, че може да си постави предизвикателство.
„Исках да направя нещо различно. Гледах видео на британски ютюбър, който започва от едно пени и стига до сто хиляди паунда. Помислих си – каква подобна глупост мога да направя аз?“
Така се ражда идеята за Париж. „Много хора мислят, че съм копирал Райън Трахан. Аз дори не знаех, че прави такава поредица. Мислех, че аз съм открил топлата вода,“ смее се той.
Заминава без да каже на майка си
Подготовката е минимална – няколко дни за план и едно пилотно видео, пуснато точно в момента, в който самолетът излита. „Майка ми разбра, че съм в Париж, когато вече бях там. Жената е свикнала – не ми е първото такова провинение.“
Митев проучва само кои квартали са по-безопасни и къде може да се намери евтина храна и вода. Всичко останало решава „на място“. „Знаех, че ще ми се наложи да спя навън, но не очаквах, че ще е чак толкова често.“

Париж без покрив
Още първата вечер планът се проваля – Airbnb-то, което наемат с оператора Иво, се оказва измама. „В Париж има доста измамници с Airbnb-та… прецакаха ни първата и втората вечер,“ разказа той.
Така експериментът започва по-рано от очакваното. „Викам си – добре, нали за това съм дошъл, ще оцелея.“
Нощите в гетото
„Втората вечер беше ад. Заваля дъжд, духаше и нямах къде да спя,“ спомня си Митев. Първо намира подслон пред гараж, после пред входа на мол. „Не беше приятно. Миришеше, беше шумно, но поне асфалтът беше топъл. Успях да задремя за половин час.“
Нощите минават с едно „будно ухо“, защото винаги има риск. „Първата вечер дори ни нападнаха. Един човек хвана Иво за врата. Аз грабнах раницата с техниката и избягах. Сигурен съм, че Иво ще уважи решението – исках да спася техниката.“
Уроците от улицата
Митев изкарва пари, като рисува портрети, жонглира и продава вода. Някои хора отказват да бъдат снимани, други му предлагат помощ. „Един поляк ме покани да спя в хотелската му стая. Друг французин ме почерпи кроасанче и ми даде съвети кои квартали са по-безопасни.“
Най-отзивчиви били американците. „Свикнали са с YouTube и реагират позитивно. Испанците също бяха мили, но имаше езикова бариера.“
Обратно към България
След седем дни и единайсет часа в Париж, шест епизода и стотици километри пеша, Митев си купува билет за връщане. „Получих катарзис. Усещането беше като буквално да ти падне камък от сърцето.“
„По принцип съм затворен човек, но след Париж станах адски разговорлив. Започвах разговори с непознати. После всичко се върна по старо му, но си взех важни уроци,“ каза той.

Каузата
Зад поредицата стои и кауза – изграждането на спортна зала за акробатика в Пловдив. Идеята идва, след като научава, че други създатели на съдържание посвещават подобни експерименти на обществени каузи. „Казах си – защо и аз да не го направя? Исках да затворя кръга,“ казва той.
„Всеки трябва да си поставя предизвикателства“
„Не е нужно да е толкова екстремно. Важно е човек да излиза от зоната си на комфорт,“ обобщи Митев. „След това преживяване самочувствието ми се вдигна. Видях как една идея, която си представял в главата си, става реалност.“
А какво следва? „Със сигурност бих го направил отново. Имам планове за следващи поредици – вероятно следващото лято. Трябва пак да си припомня какво е да ти е трудно.“
Гледайте и чуйте още в прикачените файлове.
Още по темата
- „Не събирам магнити. Събирам моменти, миризми, залези и усмивки“
- „Не съм била там, но го чувствам – като любов, която не изисква разстояние, а сърце“
- 38-годишна жена е официално обвинена за дръзкия обир на Лувъра в Париж
- Борис Станков: Как синът ми да следва мечтата си и да стане футболист? Това е неандерталско!