„Аз имам доста силен интерес от дълги години към Пакистан – към Индия и Пакистан, но Индия съм посещавала няколко пъти. Пакистан все оставаше на заден план... Намерих евтини билети и си казах: Това е знак. Купих ги и тръгнах с еднопосочен билет.“

Това разказа Деси Иванова в предаването „В тренда“ по Дарик радио, където говори откровено за последното си пътешествие – месец сама в Близкия изток, започнал с планирани три седмици в Пакистан, но бързо прераснал в напрегната ситуация, довела до спешна евакуация.

Евтини билети, големи планове – и внезапен конфликт

Още от началото пътуването обещавало да бъде различно. Пакистан бил дългогодишна мечта на Деси, но винаги оставаща „за после“. Когато намира евтин полет от Истанбул, не се колебае.

„Идеята беше да прекарам почти цялото пътуване там – 3 седмици в Пакистан.“

Очакванията ѝ били хората да са топли и гостоприемни – нещо, което, по думите ѝ, напълно се е потвърдило и дори надминало. Но всичко се променя, когато избухва напрежение между Индия и Пакистан.

Нощен влак към конфликтна зона

„Пътувам във влак от Карачи към Лахор. Нощта е тиха, спя, когато внезапно се събуждам – спрял е климатикът. Решавам да погледна телефона си – залят е със съобщения: 'Индия е нападнала Пакистан!'“

Оказва се, че влакът ѝ пътува точно към епицентъра на конфликта – Лахор. Всички граници са затворени. Летищата – също. Няма как да слезе – влакът е експресен.

„Чувството да знаеш, че отиваш към място, което се бомбардира... и не можеш да направиш нищо.“

Тогава се случва неочаквано спасение. Една жена, с която пътува, хваща багажа си и скача на междинна, полупразна гара. Деси я последва инстинктивно – без кеш, без език, без ясен план.

„Нямах минута за решение. Слязох с нея. Тичаме, намираме влак в обратна посока – към Карачи. Нямах билет, нямаше и пари. Кондукторите се смилиха. Платих някаква минимална сума и успях да се върна.“

След осемчасово пътуване обратно и постоянна комуникация с летището и посолството, тя успява да хване единствения полет от Карачи до Дубай. Близо 12 часа след началото на паниката, се качва на самолета.

„Ситуацията беше много стресираща. Не знаеш дали ще можеш да излетиш. Все едно си в капан.“

След Пакистан – внезапна спирка в Саудитска Арабия

След този напрегнат обрат, Деси се озовава в Дубай и решава да продължи пътуването си – импулсивно, както често ѝ се случва.

„Саудитска Арабия никога не е била в списъка ми с мечтани дестинации. Просто беше близо. Взех виза буквално за една вечер и отидох.“

Оказва се, че страната е в преход – от затворена и изолирана към отворена за туризъм, но процесът още не е завършен. Това се усеща – по инфраструктурата, по нагласите, по погледите.

„Беше културен шок. Мислех си, че ще е супер уредено, но на много места строят, прашно е, контрастът между богатство и бедност е огромен.“

Особено като жена, пътуваща сама, Деси усеща напрежението в очите на хората.

„Не се чувствах добре. Питаха ме защо пътувам сама. Повечето не говореха английски. Усещаш, че още не са свикнали с туристи.“

Пътешествието на Деси Иванова продължава и след Саудитска Арабия – към Бахрейн, Оман и накрая Непал, където завършва месецa си с преход в Хималаите.

Чуйте още в прикаченото видео.