„Актьорството е една бездънна яма – можеш да копаеш в един образ до безкрай. А чалгата? Тя е менталитет, с който имам сериозни противоречия.“
Това каза в ефира на Дарик артистът Гринго-Богдан Григоров. Познат на феновете като GR!NGOD, а на театралната публика като едно от най-обещаващите лица на новото поколение актьори, той разказа за съдбовния ден, в който открива изкуството, магията на сцената и защо новата му песен „Таман“ е всъщност лична философия за мир.
Съдбовната среща с изкуството: Театър и рап в един и същи ден
Животът на Гринго-Богдан Григоров се променя завинаги в деня, в който прекрачва прага на театралната школа. „Музиката и театърът се появиха в един и същи ден от живота ми и оттогава са си ръка за ръка с мен“, разказва той. Артистът споделя, че вече не прави разлика между своето алтерего GR!NGOD и Богдан – актьора. За него това са две страни на една и съща монета, които се захранват взаимно.
Актьорството като „бездънна яма“
След четири години интензивно обучение в НАТФИЗ, представата му за професията еволюира. „Актьорството е една бездънна яма. Ти във всеки един образ можеш да стигаш до безкрайна дълбочина на превъплъщаването“, споделя той. Според него магията на театъра се крие в това, че ролята се ражда с началото на представлението и „умира“ с неговия край – процес, който никога не е еднакъв.
„Театърът прави за нашата душа това, което поддръжката на тялото прави за здравето ни. Той пази емпатията и вътрешната искрица.“
Философията на „Таман“: Балансът срещу конвейерната музика
Новата песен на Грингод – „Таман“, не е просто поредното парче, а отражение на вътрешен мир. „Тамън е, когато всички около мен са добре и аз съм добре. Нямам нужда от повече – това е балансът“, обяснява музикантът.
Въпреки модерните трендове, GR!NGOD е категоричен, че няма да прави комерсиална музика само заради парите. „Отдавна спрях да правя песни на конвейер. Искам това нещо да има смисъл и тема“, казва той.
Противоречието с чалга менталитета
В разговора той засяга и темата за поп-фолка в България. Той прави ясно разграничение между балканския ритъм, който уважава, и „чалгата“ като модел на поведение. „Чалгата е менталитет и модел на подражание, с който имам сериозни противоречия. Темите там често се бият с моя начин на мислене“, заявява артистът.
Какво остава след 10 години?
Запитан как иска да бъде запомнен, Гринго-Богдан остава смирен. За него е достатъчно изкуството му да „човърка“ публиката и да ги кара да търсят още от неговата енергия. „Засега се боря да оставя нещо с позитивна насоченост. Времето ще покаже как ще влияе“, завършва той.
Гледайте цялото интервю:
