Началото на 2024 г. изглеждаше убеждаващо за коалицията “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ), но от лятото вътрешнопартийните проблеми започнаха да излизат на повърхността. В първите месеци на тази година ситуацията за коалиционните партньори беше повече от добре - управляваха държавата заедно с ГЕРБ и подкрепени от ДПС, но с техен премиер и почти пълен пакет от министри, “успяха” да прокарат поправките в Конституцията, с които целяха да стартират така желаната съдебна реформа и разногласия между трите формации (бел.ред. -  “Продължаваме промяната” (ПП),“Да, България” (ДБ) и  “Демократи за силна България” (ДСБ) нямаше или поне не бяха видими за широката общественост.

Снимка: Пресцентър Народно събраниеКирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски

Провалена ротация и разгром на изборите

Март месец беше първата спънка за коалицията. След като договорената ротация с ГЕРБ не се случи, вече беше ясно, че на следващите предсрочни избори формацията ще загуби електорат заради общото им управление с партията на Бойко Бойко Борисов и подкрепата на Делян Пеевски. Така и стана и половината от хората, които на предходен вот даваха гласа си за ПП-ДБ, през юни отказаха да го направят. Така формацията се оказа трета на изборите тогава.

Последва ключова оставка - лидерът на “Да, България” Христо Иванов се оттгели като председател на партията. След това и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов поиска вот на доверие, но партията гласува той да остане начело.

Разделени, но заедно: Ще увехне ли ПП-ДБ след цветната 2024 г.(ОБЗОР)Атанас Атанасов и Христо Иванов/БТА

Въпреки разгрома на изборите ПП не предприеха никаква стъпка за смяна на лидерството. 50-ият парламент имаше кратък живот и бързо след началото му стана ясно, че отиваме на още едни предсрочни  избори. Именно преди тях светна първата “червена лампа” за вътрешнопартиен раздор между ПП-ДБ. 

Без единност за реденето на листите

В края на лятото, при подготовката за вота за 51-ото Народно събрание (НС), имаше въпросителна около това дали и трите формации ще се явят отново заедно на изборите. Причината беше, че “Да, България” искаха отпадане на квотния принцип при редене на листите, въвеждане на качествен критерий за оценка на кандидат-депутатите, както и привличане на нови лица. 

Партньорите им обаче не се съгласиха на тези условия и заради това се стигна до множество спекулации, че коалицията ще се разпадне. 

До разцепление на формациите не се стигна, защото “Да, България” не предприе този рисков ход, с който дори можеха да останат извън парламента. Но въпреки общото явяване на изборите напрежението в коалицията започна да става все по-явно. 

Разцепление при гласуването на шеф на НС

Още със старта на 51-ия парламент ПП-ДБ започнаха да се държат като отделни молекули с различни парламентарни групи. 

Показателно бе, че общата позиция на коалицията се разедини още при първата задача на новото НС - избора на председател. Малко след като започнаха с обща кандидатура на собствения си кадър Андрей Цеков, пътищата на ПП и ДБ се разделиха, когато въпросът опря до Силви Кирилов.

Снимка: БТАПП-ДБ/ БТА

Отношението на ДБ към подкрепата за доайена премина от пълно до частично отрицание. И така докато не се стигна до деня, в който ПП-ДБ, вече отново заедно, гласуваха за Наталия Киселова.  

Първо коалицията издигна бившия регионален министър Андрей Цеков. Няколко пъти той стигна до балотаж с номинираната от ГЕРБ Рая Назарян, но нито един от двамата не получи необходимата подкрепа, за да оглави парламента. В навечерието преди поредния очертаващ се балотаж между Цеков и Назарян, ПП и ДБ заедно обявиха, че сменят подхода - оттеглят кандидата си от надпреварата и застават зад най-възрастния депутат Силви Кирилов от “Има такъв народ” (ИТН). Ден след заявката обаче дойде време за гласуване, а ДБ постъпи по друг начин - въздържа се, а Кирилов получи гласове само от ПП. Така коалицията се разцепи при гласуванията. ДБ оправда промяната в решението си с това, че подкрепата била при условие, че всички оттеглят кандидатите си, но това не се случило. Също така формацията  бе притеснена от потенциална подкрепа за Кирилов от страна на “Възраждане”, защото така би попаднала в мнозинство с геополитическия им опонент у нас. 

Снимка: БТАБожидар Божанов/ БТА

След многократни гласувания и провали при опита за избор на шеф на НС, преминали и през сметки от страна на ДБ да дадат до седем гласа за Кирилов, накрая все пак партията отстъпи и го подкрепи. И когато първата задача на депутатите от 51-ия парламент изглеждаше най-накрая изпълнена, пробойната дойде този път от ПП - Явор Божанков и Даниел Лорер не подкрепиха Кирилов, заради което им бяха поискани оставките от ПП, но пък ДБ застана зад тях и отказа те да бъдат премахнати от парламентарната група.

ДБ преговаря с ГЕРБ, ПП - не

На принципа “всеки сам си преценя” - диалектната фраза, добила популярност в социалните мрежи през 2021 г. и станала фраза на годината, макар и с неизвестен автор, ПП и ДБ участват в преговорите за правителство с първия мандат, полагащ се на ГЕРБ. Коалицията е единна по отношение на “санитарния кордон”, изолиращ Делян Пеевски от властта. Визиите на ПП и ДБ за прилагането му са различни - хората на Кирил Петков не сядат на преговори без подпис под декларацията, докато ДБ се втурнаха да преговарят с партията на Бойко Борисов, за да ги убеждават за така искания подпис под декларацията.

В крайна сметка “Промяната” не бяха и поканени на срещи от ГЕРБ, докато “Демократична България” многократно разговаря с представителите на Борисов и дори започна работа по споразумение за общо управление с първата политическа сила. 

Ще се разпадне ли в крайна сметка ПП-ДБ?

ПП-ДБ засега оборва твърденията, че са пред разпад на коалицията. Според тях разногласията не са от кардинално значение, защото имат обща цел, само похватите им са различни. В повечето случаи дори при различните си решения и мнения, двете формации не са обвинили отсрещните за конкретна постъпка, а даже са си пожелавали успех. 

Предстои президентът Румен Радев да връчи първия мандат за съставяне на правителство през януари, дали ДБ ще участва в кабинет, заедно с ГЕРБ, но без ПП е един от ключовите въпроси, който може да даде и отговор дали коалицията наистина остава цяла.