Масово оплакване, мрачни мисли и въпросът, какво точно се случва с цените... Темата как потребителските цени станаха враг на народа обхвана света, а България стои в периферията, засега.

„Преди да се говори за реален враг е добре да се погледне как инфлацията влияе на цените и на икономиката по пет показателя. От сп. „Икономист“ са предложени няколко „фронтови“ линии – сърцевината на инфлацията, като се изключат факторите храна и енергийни цени, дисперсията на инфлацията, цени на труда и очаквания за заплащане и на четвърто място е има ли настроения да се повишават цените. Последният критерии е, колко често думата се среща в Гугъл. САЩ застават на първо място по всички показатели, но по последния показател може да се направи извода, че 

Инфлацията нокаутира Мария Бакалова в Гугъл.

Ако най-известната българска от „Меден рудник“ е търсена през последната година 1,5 млн. пъти, то думата инфлация е била издирвана над 4, 1 млн. пъти в страната ни. Има една икономика обаче която отбелязва дефлация – Япония, където няма и очаквания това да се случи в следващите 12 месеца“. Тази тема представи в рубриката „Икономистът говори по Дарик Югоизток“, ректорът на БСУ, проф. д-р Милен Балтов.  По думите му, причина за мрачната картина е

не войната, а огромното печатане на парични средства в периода на пандемията.

Водещият икономист припомни, че дори Международния валутен фонд препоръчваше да се вземат заеми.  „С това съвсем не ситуацията в България, защото тук нещата се случват по нелогичен начин. Ако досега бяхме балансирани в ситуации на кризи, то през последните 5 месеца нещо се случи и грешните решения започнаха да се прескачат.

Всички решения напоследък у нас са проинфлационни

Наляха се огромни средства за компенсация на бизнеса за цената на електроенергията и газа. Но това са бизнеси, които вече са вдигнали цените до рекордни стойности. Няма връщане назад, но ако добавим и настроенията сред хората… Жалко за тези 25 години, в които бяхме отличниците на Европа“, коментира проф. Балтов.

Добрата новина е, че по показател „дисперсия“ на инфлацията, България стои добре.

„Покачването на цените все още не се разпространило във всяка област, а е концентрирано в някои продукти и услуги. Другата посока, в която страната ни се държи нормално на този етап са енергийните цени. Факт е, че

цените на нефта са много по-ниски сега, спрямо пика им през 2008 година.

Стойностите на цената сега са с 25% по-малко, отколкото беше тогава. Важно е това да се напомня по-често, както и да има един активен контрол върху печалбите“, каза още икономистът.

Според него, другата сериозна стъпка ще бъде изземането на паричните средства от паричния пазар в България. „Това може да се случи, ако банките не налагат парични такси за наличие на парични средства при тях. Министерството на финансите може да обърне внимание и как точно се регулира паричния пазар. Второто направление при вдигане на лихвите е да се компенсират директно хората, а не да се осигуряват компенсации със стотинки за гориво“.

Проф. Балтов припомни, че от септември 2021 икономическа криза у нас няма, а данните за последното тримесечие на т.г. сочат ръст с 4,5% на икономиката.

Цялата тема, можете да чуете в звуковия файл от проф. д-р Милен Балтов.

Всички новини от Бургас