„Дигиталните близнаци могат да се използват от здравеопазването до индустрията, а областта на бизнеса на много места. Примерите започват с производството на болиди за Формула 1. Те могат да бъдат използвани, както в самолетостроенето и поддържането на самолетите и двигателите, така и в средата, в която те се движат“. Тази тема поставя в седмичната си рубрика водещият икономически експерт, проф. д-р Милен Балтов.
В рубриката „Икономистът говори“, той насочва съм история в Милтън Кейс, до Кеймбридж, където се произвежда „ Oracle Red Bull“ - модел, от Формула 1. Годишно излизат от 30 до 50 болида. На работа в лабораториите на този завод са 1500 души. Доста хора са ангажирани с такова ограничено производство. Там се гони съвършенство, при което Марк Верстапен или Серджо Перес да могат да изпреварват със стотни от секундата, превключването на скоростите да е за стотни от секундата, предвидимостта при смяна на гумите също. Това се постига чрез т.н. „дигитален близнак” на болида. Иначе казано, когато колата е в движение само в един подобен болид има около 170 датчика, които отчитат всевъзможни стойности. А преизчислението реално се случва в Милтънкейс, където е дигиталният близнак на болида. И докато той още се движи, независимо къде е пистата по света, той се представя по аналогичен начин като една сянка. Там може да мигне някоя лампичка преди още да е мигнала в реалния болид или да се предскаже след кой си завой ще се случи нещо подобно. Вариант, който симулира това, което се случва на друго място и непрекъснато е захранван с реалните данни“, дава за пример проф. Балтов.
По думите му, вероятната рождената дата на дигиталните близнаци в този им вид е от 1970 г. Оттогава е известната реплика „Хюстън имаме проблем” на екипажа на кораба „Аполо“.
„Днес всяко нещо вече се обяснява с изкуственият интелект, но тогава, всъщност е било възможност за натрупване на изчислителна мощ и за проектиране на поведение, което сега е в много по-големи мащаби и е навлиза във всички сфери на живота. И сега дигиталните близнаци са възможни практически във всичко, включително ако трябва да се прецени тази зима за колко време, и как точно да се ремонтира пистата на летище Бургас, например. Друго популярно измерение са т.н. „дигитални близнаци” на градове и селища. В Бургас се правят стъпки в тази насока. Освен в индустрията и в градската среда, друг пример е областта на здравеопазването. Органите могат да бъдат пресъздадени и това вече се прави и в България“, коментира още проф. Милен Балтов.
Цялата тема, чуйте в звуковия файл:
