Когато на 4 февруари 2004 г. второкурсникът Марк Зукърбърг натиска бутона на един нов сайт социална мрежа, в която той и състудентите му от Харвард да могат да общуват, едва ли е предполагал какъв успех ще пожъне. От пространство за обмен на информация между възпитаниците на елитните университети от Бръшляновата лига, през годините социалната мрежа се превърна в нещо много повече от пространство за споделяне на линкове с музика или място, където върху виртуалната си стена хората да напишат своите мисли. В наше време, 20 години по-късно Фейсбук вече е безспорния лидер с над три милиарда активни последователи. Това са 60 процента от ползвателите на интернет в световен мащаб. Днес пазарната капитализация на Мета, компанията майка на Фейсбук, се оценява на около 1 трилион долара. Приходите само за третото тримесечие на миналата година пък са за 34 милиарда долара.

Какъв е пътя на най-голямата социална мрежа до превръщането й в една от най-ценните американски корпорации, и какви са предизвикателствата в наши дни и възможно ли е  новите й начинания да я отведат още по-далеч, разказва в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. В авторската рубрика „Икономистът говори“ той представи темата „Гледайте, но без постове“.  И разкри как с идването на Фейсбук се промени самата парадигма на комуникационния процес, в който потребителите са и продуценти на съдържание. 

Предизвикателството е, каза проф. Балтов Мета и Фейсбук да предприемат мерки, за да ограничат постването, информацията в посока споделянето на множество видеа, при които дори не става въпрос за авторство.

"Всъщност, това е модела на ТикТок. Голямото предизвикателство  е дали Мета и Фейсбук правят сериозна грешка с това, че тръгват да имитират мрежа, която сама по себе си е била имитатора на нещо“, подчерта той. Основен фактор за това, разбира се, е консумацията. Вниманието, което се отделя на социалните мрежи, е изчислено на 2,3 трилиона часа годишно. „Пикът в споделянето на новини и информации в САЩ и Великобритания е бил през 2017 г., в Испания – през 2018 година, а оттогава се наблюдава значителен спад, както на потребителите, така и на съдържанието от медиен характер“, посочи той.

Така на практика, вместо да получаваме новини, преминали през филтъра на професионални журналисти, се стигна дотам, че голяма част от информацията получаваме от социалните мрежи според техните алгоритми, които подбират какво да ни покажат и какво да скрият. А тези алгоритми са настроени така, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в социалната мрежа.

„Изкуственият интелект е така направен, че да претърсва пространството и да ги намира под всевъзможна форма. Много често под формата на постване в други мрежи. Съдържание, което не е защитено, ясно не е обозначен автора му и в същото време се споделя непрекъснато“, каза проф. Балтов. И пред слушателите очерта и заложените намерения в новата тенденция-  от споделяне на новини и информация към претърсване и претъпкване на ефира с всевъзможни видеа, снимки или визуално съдържание. „Може би това не е края, защото макар и от пясък този айсберг е значителен. Ще го има, но навлизаме в интересно време, когато със сигурност ще има промяна. Надяваме се - за добро“, обобщи проф. Балтов.    

Чуйте "Икономистът говори" с проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: