„Анти“ или „за“ еколозите или иначе казано битовите активисти, по-известни с термина NIMBY –„not in my backyard”. Те са против строителството върху съществуващите площи в урбанизираната територия около тях. От една страна на база на размишлението, че с новото строителство върху съществуващия сграден фонд ще се получат допълнителни емисии от въглероден двуокис. По този начин се оказва, ако се погледне от няколко страни въпроса, че те поощряват точно предпоставките за по-големи въглеродни емисии“. Тази тема избра за седмичната си рубрика „Икономистът говори по Дарик Югоизток“ проф. д-р Милен Балтов и върна историята със 150 години назад във времето, използвайки парабола.

Синът на собственика на магазин разбива прозорец, което предизвиква събиране на тълпа. Членовете му казват на магазинера да не се ядосва. Всъщност, счупеният прозорец е повод за празнуване, тъй като ще създаде работа на стъкларя.

„В историята тълпата си представя работата, свързана с ремонта на прозореца, но не и работата, свързана с всичко останало, за което магазинерът би могъл да похарчи парите си - невиждани възможности, които биха му донесли по-голямо щастие. Притчата написана от Фредерик Бастиа, икономист от 19-ти век, който формулира този феномен като „парадокса на счупеното стъкло”. Или иначе казано, когато нещата са в много тесен план, буквално, те се разглеждат по такъв начин, че нещо което на пръв поглед е проблем, не се приема толкова драматично“, разказва икономистът.

По думите му, в наше време тези битови активисти много често ще направят жестока драма, ако се счупи прозорец, защото веднага ще изчислят, че за да се направи новия прозорец ще бъдат погълнати определено количество емисии от въглероден двуокис. „А за да се получи стъклото е необходима температура от над 1000°C, в резултат на което са изгорени или въглища или някакво друго вещество. Освен това ще има и транспортни разходи, за да доставят прозореца и ред други неща. Не трябва да се заменя на хаос и винаги всичко, което е като материали в съществуващия сграден фонд. Едната тенденция е да се консервират нещата или да има по-дълъг живот сградния фонд и това е част от логиката на кръговата икономика – вместо да се заменят нещата просто да имат един по-дълъг живот“, казва още проф. Балтов.

Той припомня, че на 12 март Европейският парламент публикува директива, която изисква при строителството на сграден фонд след 2030 година, да се строят по такъв начин сградите и с такива материали, че да водят до нулеви емисии касаещи въглеродния отпечатък.

„Принципът „да строим по-малко, да използваме по-дълго” е добър. Наскоро кметството на Лондон отказа разширение и събаряне на стария сграден фонд и съответно построяване на нов огромен шопинг център в Лондон на „Mark & Spencer“, като аргументът е бил, че това ще доведе до освобождаването на 40000 тона въглероден двуокис, който е бил изразходван за построяването на досега съществуващия голям търговски център на марката“, разказва още той.

За практичните  решения и чисти градове и природа, чуйте още от проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: