Отстъпи ли място на социално-икономическите реалности амбициозната идея за създаването на Фонда за възстановяване на ЕС с общ ресурс от над 800 милиарда евро, известен като NextGen? Успя ли той да изпълни заложените цели - да се превърне в безпрецедентен в 65-годишната история на Съюза съвместен отговор срещу въздействието от пандемията от COVID- 19 и инструмент за справяне със кризата? И има ли полза от направените разходи?
Тези важни въпроси постави на дневен ред пред слушателите на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов. В авторското предаване „Икономистът говори“ той представи темата „Фондът за възстановяване на Европейския съюз – как да го похарчим или потрошим“. И направи голямата равносметка от 19 февруари 2021 г. до момента.
„По време на пандемията в европейските държави, а и в целия свят, очевидно системите за превенция на общественото здраве, не бяха подготвени. Същото се отнася, и до трудовите пазари, и заведенията, които получиха средствата. А това беше основната цел. И ако сега погледнем, дали тази сума- точната стойност е 832 милиарда евро под формата на безвъзмездна помощ и около 150 милиарда евро под формата на заеми, отива за основната .цел, установяваме, че абсолютно нищо не се е променило, включително и в системата за здравеопазване на ЕС“, посочи проф. Балтов.
И допълни: „Имаше едно очакване чрез общия дълг да се постигне по-голям елемент на федерализация. Или държавите да започнат да се обединяват още повече, да споделят още повече, едва ли не да имат единни фискални правила. Абсолютно нищо обаче не се е променило в това отношение“.
По думите на икономиста, от фискална гледна точка средствата се насочват на правителствено ниво за „инвестиции и „реформи”, като само в някои случаи има положителен ефект- например в Гърция - в областта на информационните технологии и цифровизацията. България пък е усвоила много малка част.
„Ако беше усвоила обаче повече, инфлацията щеше да бъде още по-голяма, а очакванията бизнесът да поема риск - още по-големи. Защото един бизнес който чака на помощи не може да се развива по правилата на една съвременна икономика“, каза проф. Балтов.
Той е категоричен, че на федерално, а и на общоевропейско ниво има много добра политика по изразходване на средствата. Например, по рамковата програма „Хоризонт Европа”, където „парите” стават по-скъпи, а делът на безвъзмездното финансиране е по-малък. „Ако същите средства се получат през плана за възстановяване и развитие на конкретната държава, обикновено това са чисти субсидии. Получават ги „X” на брой бенефициенти, даже предварително са обявени, без конкурси. И ефектът е много отрицателен. Ако тези средства малка част от тях бяха останали за разпределение на централно европейско ниво, със сигурност щеше да вкара повече правила и щеше да създаде усещането, че не всичко трябва да бъде безвъзмездно“.
По мнението на проф. Балтов, изводът е само един – финансирането или да се прекрати изцяло и да се спре още сега или да се преструктурира.
„Икономистът говори“ по Дарик Югоизток с проф. Милен Балтов чуйте в звуковия файл:
