Европейската комисия предлага един от най-амбициозните си бюджети досега и залага нови изисквания, смята вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя участва в публична дискусия на тема "България и новият европейски бюджет 2028-2034: цели и възможности", организирана от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Форумът е в "Гранд Хотел София". Участниците обсъждат предстоящите промени, стратегическите приоритети и позицията на България при оформянето на новата европейска бюджетна политика.

Дискусията събира представители на европейските институции, изпълнителната и законодателната власт, местното самоуправление, академичните среди и експертната общност. Йотова определи дискусията като навременна и първата, която се провежда в България. Това е важен факт, защото България като равноправен член на Европейския съюз, като страна, която след броени дни ще стане член на еврозоната, трябва да има своето мнение за един нов бюджет като философия и различни параметри, от това, което сме свикнали да смятаме за многогодишна финансова рамка, каза тя. 

Този бюджет се формира в динамична и бързо променяща са както вътрешнополитическа среда в рамките на ЕС, така и в геополитически план, и заради това основните приоритети, които бяха поставени от ЕК, са обърнати към научноизследователската дейност, отбраната и справянето с миграцията, посочи вицепрезидентът.

Според нея новите приоритетите отразяват една тежка реалност, пред която е изправен Съюзът. Европа е изправена пред матрица от кръстопътища, поставящи под въпрос ролята ѝ на международната сцена и в очите на собствените ѝ граждани. От тази гледна точка всеки ход, предприет от европейските правителства, ще има не само временен характер, но и исторически, посочи тя.  

По думите ѝ нуждата от промяна е налице, а Европа е загубила върховната си титла на хегемон преди всичко заради собствените си избори и политики, невинаги удачни и съзвучни с реалността. 

Според Йотова разходите за научноизследователски дейности в ЕС са ограничени, а резултатът е липса на пробивни иновации. Тя отбеляза още, че разходите за отбрана в ЕС са нараснали по-малко от тези в САЩ, Русия и в Китай. 

Контрастът между реалностите и поставените цели са в ядрото на геоикономическото изоставане на ЕС и подклаждат вътрешното разделение на Съюза. Именно поради тази причина новата финансова рамка незабавно привлече критики от европейските правителства, каза Йотова. 

Тя смята, че в момент, в който страните полагат усилия за консолидиране на националните си бюджети, значителното увеличаване на бюджета на ЕС буди доста недоумения, като още по-притеснителни са източниците на представения бюджет. 

Според нея в контекста на спада на конкурентоспособността на Европа предложените промени в структурата на бюджета отразяват променящите се приоритети на ЕС - повече пари за отбрана, за борба с миграцията, за научноизследователска дейност.