Как да намалим въглеродния си отпечатък, как да се храним по благоприятен за климата начин, консумацията, на кои продукти има най-голямо влияние върху измененията в околната среда и какво е природосъобразното меню?
Отговори на всички тези въпроси даде в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. В авторската рубрика „Икономистът говори“, той постави на фокус темата: „Храни по скалата на климатичните предизвикателства“ и разкри пред слушателите ефективни хранителни режими за топ форма - в диета с калории, измерени обаче според… „Индекса на бананите“.
Терминът, посочи проф. Балтов, се въвежда от влиятелното икономическо издание - The Economist. За единица мярка се приема бананът, съизмерен със 150 вида храни, спрямо количеството на калориите, протеините и въглеродния диоксид, който се отделя при производството им.
Познаването на въглеродния отпечатък при собственото ни потребление и незначително редуциране в хранителните ни навици, биха могли да имат голямо положително въздействие върху климатичните промени в околната среда във време на тежък преход, в което индустрията е изправена пред нуждата от радикални промени в прехода към въглеродна неутралност, посочват експертите.
Проф. Балтов препоръча: „Ако искате да намалите въглеродния отпечатък, пробвайте без яд – с ядки.“ С най-голяма концентрация на протеини, съотнесено с въглеродните емисии, свързани с производството им, са… бадемите. На дъното на таблицата пък е говеждото месо, което има най-значителен неблагоприятен ефект върху околната среда.
„Няма да е изненада, ако по отношение на калориите най-вдясно, с най-голям въглероден отпечатък, спрямо хранителната си стойност, е говеждата пържола говеждата, както и каймата, само с телешко месо. Тук е са и са кокосовото мляко от палмите, и гроздето, защото съдържат изключително малко протеини“, каза проф. Балтов. Това е свързано, подчерта той, и с огромните разстояния за транспортирането на продукцията.
"Ако искате да се чувствате комфортно по отношение на въглеродния си отпечатък може да направите комбинация- бадеми, картофи, яйца, зехтин", обобщи той.
„Добрата новина е, че целият този индекс показва, че каквото и да правим, важното е да не слагаме този отпечатък върху голямото движение на стоки и храни в глобален мащаб. Защото именно там са част от емисиите“, заяви проф. Балтов. И призова: Заложете на местното производство.
Чуйте проф. Милен Балтов в "Икономистът говори" по Дарик Югоизток:
Още по темата
- Икономистът за вятърните турбини и защо в този сектор не се случва очакваният бум?
- Когато си Рим, трябва ли да говориш като римляните, пита проф. д-р Балтов
- Като динамиката в IT: Азбуката ни е базов код за развитие на нацията
- Проф. Балтов за електрическите мрежи и без-крайните точки на веригите на товар