„Не Бургас, а България отстъпва в образованието. Много от младите продължават да излизат от страната без ясна идея, какво искат да учат в чужбина и ще имат ли шанс за реализация. Всъщност, изявата им е по-гарантирана, ако учат у нас. Важно е част от посланията да бъдат сменени. Сред мерките е Бургас да не се продава само като населено място. Градът включва хубава полоса и е добре да го обвържем с конгломерата крайбрежието на Бургас. В него има много пари и могат да се случат добри неща. Преди 10 години феноменът беше англичани, купуващи имоти по Черноморието. После - хора от бившите съветски републики започнаха да се изселват насам. Ще видим, кой ще е следващия феномен. Малки неща като полетите и летището, например могат да променят посоката в наша полза, както и един голям инвеститор“.

Това каза ректорът на Бургаския свободен университет, икономистът проф. д-р Милен Балтов. Той беше първият гост в авторската рубрика на арх. Емил Бурулянов „Посоката на Бургас“ по Дарик. В навечерието на 24 май, двамата поставиха фокус върху писмеността, качественото образование, резултатите през последните 20 години и бъдещето му, обвързано с потребностите на новия бизнес и изкуствения интелект.

„Скоро ще има сблъсък между изкуствения интелект и липсата на естествен интелект за много позиции и хора. Няма смисъл да насилваме изкуствения интелект, особено в медицината и услугите по грижа за възрастните хора. Най агресивен е бизнеса в света на информационните технологии. Не в отрицателен смисъл. Община Бургас привлече много ИТ компании, бяхме в основната на създаването ИКТ клъстер, преди почти 5 години и на Дигиталния Югоизточен иновационен хъб. По мое предложение се появи и една от целите му – привличане на дигиталните номади. А те са част от образователния ни процес. В много от случаите незавършилите все още преподават. За бъдещето на образованието, парадигмата трябва да се обърне – не в България“, каза още икономистът.

Той определи азбуката ни като вид код и направи аналогия: така, както информационните технологии се развиват благодарение на кодовете, по същия начин кода на славянска писменост слага основата. Българската държавност е имала волята да я развие. От тук идва и възможността на българите да имат достъп до знанието, в лицето на книгите от Библията, за да правят своята история. Именно тогава започва и нейното писане. Празникът 24 май е емблема на това, което се е случило преди около 200 години. Тогава общността, лидерите, осъзнавайки стойността на това богатство, дават от парите и храната си, за да могат техните деца да учат. Звучи така сякаш при всички народи е било така, но не е. Това е за мен 24 май – символ, кодировка, създадена, чрез азбуката. И подобно на информационните технологии, води до бум на знанието и е основа на сериозната държавност. Съвременното значение е в разбирането, тръгнало от буржоазията и попило в разбиранията на нашия народ, че трябва да бъде книжовен, за да е силен и независим“, каза проф. д-р Милен Балтов.

Как този код се развива днес, влияят ли технологиите върху образованието и реализацията, може ли войната в Украйна да пренареди потока на инвестиции и как кривата на развитие е свързана с научната и развойна дейност, чуйте коментари и прогнози по тези теми в разговора между арх. Емил Бурулянов и проф. д-р Милен Балтов: