Дали не си струва да се полагат повече усилия при произношението на чуждестранни имена, отколкото да се пренебрегват - това е темата, която проф. д-р Милен Балтов избра на своята рубрика „Икономистът говори по Дарик Югоизток“.

Въпросът обаче е по-скоро дали имена и думи трябва да се произнасят единствено по създаденото клише в определен език. Например, най-естествено е, когато става дума за столицата на САЩ да се каже Вашингтон, а не Уошингтън.

„В българския език сме с това предимство, защото имаме наш писмен код, който както при информационните технологии е база за развитие и надграждане. Той ни предоставя шанс да произнасяме по начина, по който е написано. За разлика от латиницата, при която се запазва оригиналното изписване понякога с по няколко гласни или съгласни, които се произнасят по различен начин.  При широко известните наименования на държави, личности и местности е правилно да се спазват общоприетите или популярни начини. Това обаче не важи за случаите, в които се касае за по-малки населени места и не толкова глобално разпознаваеми имена и брандове“, коментира икономистът. Именно при тях има дилема.

Уважително и правилно е те да са съобразени с език, разбирания и начин на изговаряне, спрямо мястото, от което произлизат. По думите на ректора на Бургаския свободен университет, в тези случаи протоколът изисква повече старание.

С примери от живота, чуйте повече по тази тема от проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: