Могат ли да са безкрайни точките на веригите на товар и как един от фундаментите на модерния свят - електрическите мрежи и свързаността с електричество и подаване на енергия е трансформиран? Тези въпроси поставя в авторската си рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток, проф. д-р Милен Балтов. Той направи забавна аналогия с едно позабравено определение за социализъм.   

Социализмът е електрификация плюс съветска власт – това беше едно от определенията, които другарят Ленин даваше. Използвам го не случайно, тъй като днес се навършва годишнина от смъртта му, а утре – 22 април и годишнината от рождението му. Новото определение, което трябва да включва същата думичка обаче сега ще бъде за капитализма“, каза в ефира на Дарик икономистът и сподели, че в ученическите си години, когато чувал фразата във фантазията му изниквали не производство на електричество, а жици и мрежата, по която достига електричеството до бита.

Къде е предизвикателството днес?

„Нека си представим класическият начин на производство и разпределение на енергията. Процесът с горивото е ясен до движението по инсталацията през меден проводник при високо напрежение, трансформиран достигайки до консуматора. Тази схема обаче не е изглеждала така преди 120 години. Тогава най-често това производство е било близо до мястото, където е и потреблението. Така или иначе от 60-те години на миналия век разпространението на ток е даденост. И когато произведеш твърде много за консумация, остатъците могат да бъдат разпределени между други консуматори. Но с 21 век идват и проблемите с аномалиите в климата и изчерпването на ресурсите/горивата“, коментира проф. Балтов.

А днес в третото десетилетие на 21 век, процесът се налага да бъде променен

„Много възможности започнаха да се появяват да се произвежда по класическия начин, но вече без турбина и без опцията едно място да осигурява електричество за огромен източник. Сега е време за производство от много различни точки от съответни инсталации, свързани с възобновяема енергия. Но тук идва предизвикателството как тези малки източници ще се свържат в единната електрическа мрежа? Нужни са доста допълнителни разходи. Примерно, ако е до соларен парк, но няма мрежа е нужно допълнително да се изградят съоръженията за целта. Малките генератори нямат и пазара на големият източник. Нужни са и отделни точки. Това са предизвикателства. Да не говорим за нуждата част от тази енергия да се съхранява“, обясни икономистът.

По думите му, предстои те първа да се търси решение за сериозния въпрос с пренасянето на енергията.

Проф. Балтов представи прогнози до 2050 г. четири пъти да нарасне необходимостта от ползването на не енергия от горене, а енергия от електричество. Това обаче означава, че капацитета на ел мрежата трябва да стане три пъти по-голям за пренос на тази енергия.

Цялата тема, чуйте от проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: