Това е най-мащабната парична обмяна в света. Раждането на еврозоната. Годината е 1999-а, пише Euronews Bulgaria.

Когато еврото е въведено за първи път като "книжни" пари - Eврозоната се състои от 11 от тогавашните 15 държави-членки на Общността. Но евробанкнотите и евромонетите влизат в обръщение на 1 януари 2002 г.

Еврозоната постепенно се разширява. Тя вече включва 20 държави от ЕС. Последната държава, присъединила се към еврозоната, е Хърватия, която въведе общата валута на 1 януари тази година. Използва се от близо 347 милиона души.

Методиев: България продължава подготовката за приемане в еврозоната

Малката балтийска държава Латвия с население близо 2 милиона души стана 18-ата членка на Eврозоната и четвъртата бивша комунистическа страна от Централна и Източна Европа, въвела общата валута след Словения през 2007 година, Словакия 2009 година и Естония през 2011 година.

Латвия влиза в ЕС през май 2004 г. И само 10 години по-късно става член на еврозоната на 1 януари 2014 г. Придвижването към еврото обаче започва много по-рано. През май 2005 г. националната валута - латвийският „лат“ се присъединява към Механизма на обменните курсове (ERM II) и спазва централен курс от 0,7 към еврото.

Срещнахме се с едни от най-добрите финансисти, които са участвали в процеса на приемане на еврото, за да споделят успешния опит на Латвия, какво взима и какво дава еврозоната. И как тя може да бъде пример за България.

Всичко за еврото: Вие питате, БНБ отговаря

ПОДГОТОВКАТА

Какви са предимствата да си част от еврозоната?

„Да бъдеш част от еврозоната предпазва икономиката от сътресенията на финансовите пазари. Тя предоставя възможност за вземане на заеми на по-ниски лихви. Но, разбира се, това не изпълнява цялата ви домашна работа. За да може икономиката да расте, е необходимо все пак производителността да расте. Затова са необходими структурни реформи в икономиката. Нуждаете се от здравеопазване, от образователна система, от мерки за борба с корупцията и от всичко останало. Но това, което членството в еврозоната осигурява, е, че предпазва икономиката от нестабилността и натиска на финансовите пазари. То дава възможност да се вземат по-евтини заеми и да се провеждат реформи. Но политиците все пак трябва да провеждат тези реформи, защото няма безплатен обяд“, казва Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия.

Висока инфлация и забавяне на растежа: Какво прогнозира Световната банка за България през 2023 г.?

Пътят към приемането на еврото в Латвия започва с усилията да се присъедини към ЕС през 2004 г. Това осигурява солидна политическа опора и помога да се постави началото на мащабна програма за реформи. Но това не е достатъчна гаранция за просперитет. То изисква отговорна фискална и макроикономическа политика, припомнят финансисти. Латвия навлезе в световната финансова и икономическа криза като една от най-прегряващите икономики в света. При присъединяването си към ЕС, планът е бил Латвия да въведе еврото до 2008 г. Но до края на същата година икономиката е в състояние на свободно падане, а страната беше включена в програма за финансова помощ.

Какви са финансовите рискове, които могат да бъдат избегнати?

 

Основният риск, който може да бъде избегнат, е например този. През 2008 г. Латвия изпадна във финансова криза. Тогава ние не бяхме част от еврозоната и на финансовите пазари настъпи много внезапно и мащабно свиване. И Латвия всъщност не беше в състояние да вземе заем. Така че трябваше да потърсим помощ. От МВФ, Световната банка и други международни институции. Сега, като част от еврозоната през 2020 г., когато настъпи пандемията, ние можехме да вземем заем и да помогнем на икономиката да премине през тази пандемия. И разходите за обществото по време на висока безработица или икономическа рецесия бяха много по-малки.

Мартинч Казакс, гуверньор на националната банка на Латвия

Кристалина Георгиева: Рисковете за финансовата стабилност се увеличават

Обсъждането за присъединяването на Латвия към еврото се провежда в разгара на кризата в еврозоната. Има много скептици. Някои твърдят, че Латвия купува последния билет за "Титаник".
Години по-късно, 63% от латвийците смятат, че еврото е нещо добро за Латвия, а около 80% - че то е добро за Европа. С основание, уверен е финансистът работил за влизането в еврозоната.

Какво означава приемането на еврото на практика?

„Мога да кажа, че не промени толкова съществено живота ни. Като валута изглежда различно, това в което хората получават заплатите си – в евро. И от банкоматите получават евро. Така че на шега мога да кажа – животът продължава. Всъщност помня, че имаше много дискусии. Имаше скептицизъм за еврото, как ще бъде, дали ще се вдигнат цените. Но от 1-ви януари, когато въведохме еврото, сякаш стана магия. Тази тема изчезна от дневния ред на политиците изобщо. Просто получавахме парите си и плащахме в друга валута. Това беше всичко. От перспективата на хората, които живеят тук, нищо не се промени“, казва Нилс Сакс, директор „Фискална Политика“ в Министерството на финансите.

МФ: Минималната заплата може да стане 940 лв. от догодина

Въвеждането на еврото е логична стъпка от гледна точка на макроикономическата политика на Латвия. Още преди въвеждането на еврото над 80% от кредитите бяха отпуснати в евро, а над 40 % от депозитите бяха в евро. Цените на недвижимите имоти и други ценни активи се определяха предимно в евро. Над 60% от износа е за страни от ЕС, където разплащанията са предимно в евро.
През последните почти 10 години еврото носи на латвийските предприятия прозрачни цени, по-малко разходи за превалутиране и по-ниски лихвени проценти. То подкрепи износа, както и инвестициите. А това означава растеж и по-добър стандарт на живот за латвийските граждани.

Какво бихте казали на хората, които се страхуват, че ше загубят независимостта си с приемането на еврото?

„Въпросът е какво е независимост. Ако говорим за независимостта на страната, няма никаква връзка с валутата. Ние сме независима страна, решенията се взимат в Латвия и тн.
Единственото нещо, което губим е и съм съгласен с него е паричната ни политика. Ако решим да напечатаме пари, не можем. Не когато въведохме еврото, а в момента, когато решихме да обвържем нашия курс с този на еврото. Той е фиксиран. Така че не можем сами да си печатаме пари. България го направи през 2020. Затова независимостта е загубена, в този смисъл. Въпросът е дали това е голяма драма. Мисля, че не е. Какво означава потенциалната възможност да печаташ пари? Може би от икономическа гледна точка, това ще повиши експорта, но цената е, че хората ще получат по-малко. Хората ще могат да купуват по-малко. Затова е по-добре да бъдеш в еврозоната, където хората заедно решават за евро валутата. Но всички тези решения се взимат с консенсус. Така че нашия глас е доста значителен“, смята Сакс.

МФ: България е заплашена от фалит, има риск за фиксирания курс лев-евро

В успешната формула за въвеждане на еврото е и доброто партньорство и сътрудничество. Инвеститорите и партньорите разглеждат Балтийския регион като общ. И след като Естония се присъединява към еврото, това дава допълнителен тласък на Латвия, а по-късно и на Литва да последват примера ѝ.

Латвия става член на еврозоната през 2014-а година. Настоящият заместник председател на Еврокомисията Валдис Домбровскис по това време е премиер на страната. Той изхвърля символично тяхната валута лат и подписва първото евро лично.

ВЪВЕЖДАНЕТО

Откакто Латвия приема еврото са научени важни уроци – за правилните стъпки и верните решения в процеса. И страни като България могат да извлекат поуки, разказва заместник-председателят на ЕК Валдис Добвровскис. Опитът на Латвия показва, че колкото по-рано се направи необходимото, толкова по-скоро може да започнат ползите.

Пеканов: С влизането в еврозоната ще имаме по-голяма прозрачност на цените

За да въведе еврото, Латвия трябваше да изпълни критериите от Маастрихт - бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП; държавният дълг да не надвишава 60%. Дългосрочните лихвени проценти да не надвишават с повече от 2 процентни пункта средния показател за на три държави от ЕС с най-ниска инфлация.

Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. Всичко това са изискванията и към България сега.

Какви са реалистичните срокове, за да може България да изпълни критериите за еврозоната?

 

За да може да се присъедини към еврозоната, България трябва да изпълни всички критерии от Маастрихт. В момента маастрихтският критерий за инфлацията е проблем, защото България изостава с няколко процентни пункта. Така че това беше причината и имаше съвместна оценка на Европейската комисия и българските експерти, че датата 1 януари 2024 г. вече не е осъществима. Така че отлагането до 1 януари 2025 г. се използва като целева дата, но, разбира се, е важно до тази дата всички те да бъдат изпълнени.

Валдис Домбровскис, зам.председател на ЕК

Огнян Златев за промените в Хърватия след приемане на Еврото

Възможно ли е нарастващата инфлация и дефицитът, който може да надхвърли 3% в България, да забавят допълнително присъединяването на страната ни към еврозоната?

„Разбира се, правилата и условията за присъединяване към еврозоната трябва да бъдат изпълнени. И от националните политики зависи да гарантират, че тези условия се изпълняват“, казва Казакс.

За да могат да въведат еврото, държавите – членки на ЕС, трябва да отговарят на т.нар. „критерии за конвергенция“. Това са икономически и правни условия, известни още като „критерии от Маастрихт“. Това са:

  • Ценова стабилност
  • Стабилни и устойчиви публични финанси
  • Стабилност на валутните курсове
  • Дългосрочни лихвени проценти
  • Правно сближаване

Инфлацията е един от елементите, на които ще се обърне специално внимание, както и публичните финанси.

Валдис Домбровскис: Еврото носи стабилност и сближаване на държавите членки на ЕС

Какви могат да бъдат рисковете и предизвикателствата пред България?

„Най-големите рискове остават инфлационните критерии. По отношение на присъединяването към еврозоната ясно виждаме редица ползи за България от присъединяването по отношение на по-ниските лихвени проценти и по-ниския курс на конвертиране на валута, улеснение за пътуващите, прозрачност на цените. Един от най-важните елементи, който трябва да се следи, както сега, така и в контекста на присъединяването към еврото, е инфлацията. И за тази държава членка, която се присъединява към еврото, обикновено се създава механизъм за месечно определяне на цените,с поразумения с бизнес общностите. Така че въвеждането на еврото да не се използва като извинение за повишаване на цените. Затова този елемент определено трябва да се следи“, коментира еврокомисар Домбровскис.

Какви са възможностите и предизвикателствата пред България да бъде член на еврозоната

Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Еврокомисията разглеждат дали държавите членки извън еврозоната отговарят на критериите за конвергенция, за да са готови да въведат еврото. Предстои такъв доклад да бъде направен и за България, който ще обхване най-малко период от април тази година до април следващата.

Твърдо сме решени в момента, в който критерият инфлация отговоря, да подадем искане за конвергентен доклад, като при тези условия ще кандидатстваме за влизане в еврозоната от 01.01.2025 г. Това е позицията на българското финансово министерство. Ако бюджетът, който ще предложим с дефицит до 3%, се приеме от НС, не може да се говори, че ще сме в дългова спирала, защото това отговаря на Маастрихтските критерии. Ако се приеме обаче бюджет с дефицит от 7%, тогава автоматично ще влезем в дългова спирала, предупреди служебния финансов министър Росица Велкова.

Обсъждат предизвикателствата пред България на форум за еврото

Има ли от ваша гледна точка, съществува ли опасност България да влезе в дългова спирала?

„Що се отнася до дълговете, всъщност България има добри постижения в областта на фискалната дисциплина и с 20% публичен дълг България е на второ място в ЕС. Така че бих казал, че публичният дълг не е най-належащият проблем за България. Но е ясно, че е важно да се поддържа тази фискална дисциплина и да се поддържа бюджетен дефицит под 3% от БВП, което е друг критерий от Маастрихт“, каза комисар Домбровскис.

Засега България не отговаря и на критерия за нивото на инфлацията, което достигнало 16.4%, което е доста над средното за Европа.

Инфлацията в Евросъюза в момента се дължи на два фактора - високи цени на енергетиката и високи цени на храните. В България тя е по-висока, подобно на балтийските страни, тъй като сме зависими от руския газ и няма общо с влизане във Валутния борд и приемане на еврото, смятат евродепутати.

„Иво Райчев приема еврото“ еп. 4: Пари на кръстопът

Част от ангажиментите, които страната трябва да приеме обаче са също 4 законопроекта - Търговския закон за несъстоятелност, Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпирането на пари и промени в Кодекса за застраховане.

ИЗВОДИТЕ

Какво бихте посъветвали нашите политици и експерти да направят?

„Експертите да погледнат опита на други държави и да внимават къде да рискуват с икономиката, с инфлацията, която постепенно да се понижава. Разбира се, възможността за изпълнение на всички тези критерии да се подобрява. Що се отнася до латвийския опит, можем много ясно да кажем, че това, че сме част от еврозоната, ни позволява да се интегрираме в Европа много по-дълбоко. И ние виждаме полза от това както в икономически, така и в политически и геополитически план. Особено в този момент, когато Русия води война в Украйна. Виждаме, че нашето бъдеще е част от Европа и това, че сме част от европейските институции, ни прави по-силни като нация. И решенията, които вземаме, винаги се съобразяват с тази европейска перспектива, защото тя е добра и за Латвия. Защото силна Европа, силна еврозона, означава силна Латвия. И обратното - силна Латвия също помага на Европа и еврозоната да станат по-силни“, казва Казакс.

Радев: Влизането ни в еврозоната не е въпрос на шмекеруване, а на доверие

За по-голям контрол беше въведен европейския семестър, за да се координират по-добре фискалните и макроикономическите политики в еврозоната. Въведен беше и Банковия съюз, за да укрепи финансовия сектор. Усъвършенстван беше и инструментариума за реакция при кризи.

Имаше ли риск от последните банкови сътресения за еврозоната?

„Това е глобален проблем. Видяхме, че инфлацията е много висока. Видяхме, че лихвените проценти се повишиха много рязко и видяхме, че това създаде известна финансова уязвимост. Видяхме това през есента на миналата година на енергийния пазар в скандинавските страни и тогава правителството се намеси и предостави гаранции. След това видяхме елементи на стрес на облигации в Обединеното кралство. Съвсем наскоро видяхме и проблемите на банките в САЩ и Швейцария. Но що се отнася до европейските банки, бих искал да подчертая, че, разбира се, капиталовите нива и нивата на ликвидност на банките са много високи. От страна на ЕЦБ ние наблюдаваме ситуацията и ако се наложи да се намесим на пазара, разполагаме с необходимите инструменти за това. Но понастоящем мисля, че наблюдаваме повишена волатилност. Трябва да сме предпазливи и да следим ситуацията“, посочва гуверньорът на централната банка на Латвия.

Финансист пред Дарик: Можеше да бъдем приети в еврозоната навреме, но в НС надделяха частни интереси

Преди да стигнем до еврозоната, България трябва да реши и вътрешните си проблеми. Като все по-нарастващия евроскептицизъм, за който говорят и последните резултати от изборите. Желанието за референдум на тема еврото, евродепутатите попариха с факта, че България е подписала договори за присъединяване към ЕС и е задължена да се присъедини към еврото в някакъв момент.

В Латвия е имало широки дискусии и практическият преход към еврото. Той беше успешен и без съществени проблеми. Всички Банкови сметки сметки в "лат" са превалутирани в евро по официалния обменен курс автоматично и безплатно. Всякакви суми от финансови инструменти - акции, договори за заем и др. в лат, също са конвертирани в евро. Всички споразумения са подчинини на принципа на непрекъснатост на договорите, и не и било необходимо да се заменят съществуващите споразумения с нови.

„Иво Райчев приема еврото“ еп. 3: Кестените отвръщат на удара

Голяма част от латвийците приемат еврото и оценяват предимствата, които то им предоставя вече почти 10 години, показват проучванията на Евробарометър.

Минималната заплата в Латвия е 600 евро, средната почти 1400. Хората, които срещаме на улицата казват, че оценяват предимствата, но не пропускат и факта, че за всички е станало по-скъпо.

Ева Калниня, жител на Рига:
Дали стана по-добре, когато приехте еврото преди почти 10 години? За вас лично?
- Трудно е да се каже. Нищо не се промени кой знае колко. Стана много по-лесно да се пътува. Да, в това отношение стана по-лесно.
Стана ли по-скъпо?
- Не, не мисля
Смятате ли, че е по-добре, има ли повече инвестиции в страната?
- Да, така мисля. От тази гледна точка стана по-добре. За мен лично също. Но и за бизнеса също.

Борисов: Заради Петков, Василев и Рашков ни спряха за еврото и Шенген

Елза, жител на Рига:
- Жалко е, че нямаме вече лат. Не знам, все пак сме Латвия. Какво ни остана сега? Нищо. Флагът и химнът.
- Стана ли по-скъпо?
- Петдесет на петдесет. Някои неща са по-евтини, други са по-скъпи. За мен лично, на мен някакси ми стига. Парите ми стигат.
- А вашите приятели какво мислят?
- Също им стигат. Не мога да кажа за всички. Но на мен ми стигат, на мен ми е добре. Но ще го кажа така – парите не са най-важното. Важното е да имаме работа. Да имаме дом, където да живеем, и да сме здрави.

България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 г.

Виктория, жител на Рига:
- Преди 10 години приехте еврото, по-добре ли стана или по-лошо?
- Не, всичко поскъпна. Лекарставата, взимам само на промоции. Знаете ли, не е хубаво да говоря така, но морковите станаха 1 евро килограма. Лекарствата са много скъпи. 10-15, такива, които ми трябват за гласа, за сърцето. Тъжно е. С храната може да се лавира някак, но няма как да се лишаваме. Но културната програма – 30 евро е билета за театър. За пенсионерите даже е намален, но е скъпо.

Ричард, жител на Рига:
- Стана по-добре, определено
- За живеене?
Стана по-добре. Но не заради еврото. А заради това, че работехме и правехме нещо. И парите са само способ да променим нещо за по-добро. Не, не е скъпо. Сега се връщам от Дания. В Копенхаген е много скъпо. Зависи откъде го гледате, сравнението.
Не са ми намалели доходите. Всичко имам. В страна, в която живееш според законите, няма как да загубиш нещо.

Moody’s: България все още може да приеме еврото през 2024 г

Най-големият страх на всички е, че търговци и работодатели сами ще решат на какъв курс да сменят цените. Тук е много важно да се каже, че Съветът на ЕС неотменимо фиксира курса, по който еврото ще замени националната ни валута. Решението се взема от държавите членки от еврозоната и държавата, която въвежда еврото, посредством гласуване с единодушие в Съвета. Никой не взима сам решение за смяната. А пътят напред зависи само от България – нейните политици и граждани. Те трябва да решат кога ще сме готови да станем следващият пълноправен член на еврозоната.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:

Парламентарни избори 2023 - Дарик

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм