Европа се готви да увеличи местния добив на критични суровини, но според някои тя пренебрегва далеч по-богат източник на минерали - морските дълбини, пишат от Политико.

За зеления преход на блока ще са необходими огромни запаси от минерали като литий и редкоземни елементи за производството на екологични технологии като батерии за електрически автомобили и вятърни турбини, но повечето от тях идват от Китай, което създава зависимост, от която ЕС отчаяно се опитва да се отърве.

Европа се опитва да се откаже от самолетите и да ги замени с влакове. Ето как се случва това

Като част от това усилие Брюксел ще представи този месец пакет от мерки, които ще улеснят добива на суровини в страните от съюза - стъпка, която вече предизвика отпор на местно ниво поради опасения за околната среда.

Това предизвиква призиви от страна на минните компании, че ЕС трябва да търси другаде, по-конкретно на дъното на океана.

На няколко хиляди метра под морското равнище дълбоководното дъно е покрито с милиони конкреции, всяка с размерите на голям картоф, които съдържат ключови минерали като манган, желязо, никел, мед и кобалт.

Според Оливър Гунасекара, главен изпълнителен директор на базираната в САЩ минна компания Impossible Metals, която работи върху робот, използващ изкуствен интелект за събиране на конкрециите, без да се нарушава подводният живот, добивът на тези ресурси от морското дъно е по-малко вреден за околната среда, отколкото добивът на подземни богатства.

„Времето на изобилието приключи“: Сухата зима изправя Европа пред нарастваща криза с водата

"Нуждаем се от огромни количества метали, тъй като се отказваме от изкопаемите горива... така че въпросът е къде да ги добиваме, за да има най-малко въздействие", казва Гунасекара. "Убеден съм, че [въздействието на дълбоководния добив] е значително по-малко от алтернативите на сушата."

Международната агенция по енергетика прогнозира, че до 2040 г. търсенето на мед и редкоземни елементи може да нарасне с 40 %, докато търсенето на никел и кобалт ще се увеличи с 60 %, а на литий - с 90 %.

Но някои учени, екологични групи и политици удрят спирачки, като предупреждават, че дейностите по добив рискуват да увредят крехките морски екосистеми и да допринесат за изменението на климата чрез освобождаване на CO2, съхраняван в морското дъно.

Експерт по Дарик: Тезата за глобалното затопляне е плод на „зелените“ политици

"Би било абсолютна грешка да се опитваме да се борим с климатичната криза, като задълбочаваме кризата с биоразнообразието. Това няма никакъв смисъл", каза Моника Вербеек, изпълнителен директор на групата за защита на океаните Seas At Risk в Брюксел.

Според нея ЕС трябва изрично да изключи дълбоководния добив в новия си Закон за критичните суровини, като добави, че е "обезпокоително", че все още не го е направил.

Рисков бизнес

Повечето дълбоководни запаси от критични суровини се намират във води извън националната юрисдикция - известни като открито море - и често се припокриват с уязвими екосистеми.

ЕС разполага с някои потенциални запаси в собствените си териториални води, включително край бреговете на Финландия, Швеция, Гърция, Италия и Азорските острови, както и във френските отвъдморски региони Гваделупа, Реюнион, Нова Каледония и Полинезия.

Франция и Германия подкрепиха национални изследователски институти, които проучват морските дълбини, а Белгия подкрепя проект на Global Sea Mineral Resources за проучване на възможностите за добив на полезни изкопаеми в зоната на разлома Кларион-Клипертон в Тихия океан.

Но дори и тези страни се въздържат от активна подкрепа на идеята за дълбоководен добив като решение на проблема с конкуренцията на ЕС за важни суровини.

ООН: Големият бариерен риф в Австралия се намира в „опасност“

Отчасти това се дължи на успешната кампания на екологичните групи, които от години бият тревога за това колко малко се знае за най-дълбоките части на океана и колко трудно би било да се контролират дейностите на компаниите. В понеделник те протестираха пред Европейския парламент, като призоваха блока да забрани дълбоководния добив.

Сред потенциалните рискове е, че добивът в промишлени мащаби може да наруши въглеродния цикъл на океана, като освободи CO2, задържан в седиментите на морското дъно, според Вербеек.

Добивът на тези конкреции променя морското дъно и има "трайно въздействие", включително потенциално изчезване на видове, казва Патрисия Ескете, морски биолог от португалския университет в Авейро.

В статия, публикувана миналия месец, също така се установява, че шумовото замърсяване от минните дейности може да представлява сериозна заплаха за морските бозайници като китове и делфини.

Климатични промени: Ледниците на Килиманджаро ще изчезнат до 2050 година

Някои се опасяват също, че вместо да замени или намали необходимостта от добив на полезни изкопаеми на сушата, дълбоководният добив всъщност може да насърчи увеличаването му, "защото добавяте нова форма на конкуренция", казва Прадип Сингх, сътрудник в Изследователския институт за устойчивост в Потсдам, Германия.

Той допълва, че е необходимо да се извършат още много научни изследвания, преди държавите да разрешат на компаниите да започнат дълбоководен добив.

"Да се разреши добивът на полезни изкопаеми през тази или следващата година? Не, това е невъзможно. Мисля, че е много ясно, че се нуждаем от значително повече време, ако искаме да се отнесем сериозно към околната среда", каза Сингх. "Съвкупността от знания, с които разполагаме, не ни дава възможност да вземем информирано решение дали да позволим извършването на минни дейности или не."

Представителят на Impossible Metals Гунасекара отхвърли този аргумент, като го нарече "дезинформация".

Климатолог пред Дарик: Увеличаването на глобалната температура води до екстремни прояви на времето

"Тези конкреции са открити преди 150 години, оттогава са изследвани ... Така че да се твърди, че нямаме данни, всъщност е напълно невярно", настоява той.

Той добави, че понастоящем международните регулаторни органи изискват оценка на въздействието върху околната среда и базови изследвания, преди да издадат разрешения за проучване на находища.

Оранжева светлина

Засега Европа е на страната на предпазливостта.

Франция настоява за международна забрана на дълбоководния добив - призив, подкрепен от Зелените в Европейския парламент. Междувременно Испания и Германия поискаха предпазна пауза за всякакви дейности по дълбоководен добив, докато учените не докажат, че той е безвреден.

Съветът на ЕС - който представлява всички държави членки - призова Международния орган за морското дъно да "създаде стабилен регулаторен режим", който да гарантира, че всякакви подобни дейности "няма да причинят опасни последици за морската среда".

Този нов режим се обсъжда от повече от десетилетие и има натиск за финализиране на новите правила на следващата среща на Международния орган по морско дъно през юли.

Изчезващите ледници в Швейцария застрашават водоснабдяването на Европа

"Не можем да кажем: "Не разглеждаме какви възможности има", но в същото време не можем да си затваряме очите пред потенциалните опасности, които дълбоководният добив може да има", каза Франциска Брантнер, парламентарен държавен секретар във федералното министерство на икономиката и климата на Германия.

Комисията също така подкрепя мораториум, докато не бъдат събрани достатъчно доказателства, че дълбоководният добив "не нанася сериозни вреди на околната среда", а компании като производителите на автомобили и технологичните гиганти се ангажираха да изключат от веригите си за доставки минералите, добивани в дълбоките океански води.

Природозащитниците предупреждават, че дори при повече изследвания дълбоководният добив просто не си заслужава риска.

Те твърдят, че на сушата има достатъчно важни суровини, за да се задоволи нарастващото търсене. Зелените групи също така залагат на идеята, че търсенето на материали ще намалее, тъй като икономиката на ЕС става по-кръгова и рециклирането се подобрява.

Но това са дългосрочни решения, каза Кестутис Садаускас, заместник-генерален директор на отдела по морските въпроси на Комисията.

В краткосрочен план "ще се снабдяваме ли с [кобалт] в Африка, при възможно най-лошите човешки условия? Дали да го търсим другаде? ... Това е наистина трудният въпрос, който трябва да си поставим."

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:

Парламентарни избори 2023 - Дарик

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм