България се изправя пред поредните избори, които ще имат ключово значение за политиката в страната. Този път вотът е редовен и ще определи бъдещето на местната власт за следващите четири години.

Какви са изборите на 29 октомври?

На 29 октомври българите в страната ще гласуват на редовни местни избори. Това е вторият вот за годината, след като през април имаше предсрочни парламентарни избори за 49-ото Народно събрание.

Гласуването ще определи кои ще са новите кметове на 265-те общини на страната. Освен тях трябва да бъдат избрани:

  • 35 кметове на райони - 24 в София, 6 в Пловдив и 5 във Варна;
  • 3042 кметове на кметства;
  • 5053 общински съветници.

Избори за кмет на кметство има в населените места, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите са с население над 100 души с постоянен адрес. Според това условие в 117 села няма да се гласува, а новият кмет на общината ще назначи за срока на мандата кметски наместници.

Какво работи кметът?

Кметът е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината.

Кметът е орган на изпълнителната власт, а не на местното самоуправление (Общинския съвет), олицетворение на принципа на децентрализацията – прехвърляне на правомощия от центъра към органите по места по силата на закон. Нарича се още градоначалник.

В България статутът, функциите и процедурата за избиране на кметове се определят от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Закон за администрацията (ЗА) и Изборния кодекс (ИК). В страната има:

  • Кметове на общини – кметът на общината е кмет и на населеното място, което е неин център;
  • Кметове на кметства - дейността на кмета на кметството се регулира от Закона за местното самоуправление и местната администрация;
  • Кметове на райони -  районният кмет е подчинен на общинския кмет.

Кметовете, подпомагани от назначената от тях администрация, взимат оперативните решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда.

Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси. Кметовете ръководят общинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подпомагат и от заместник-кметове, назначени от тях.

Кметовете се избират от пълнолетните граждани, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район преди деня на насрочване на изборите.

Изборът на кметове е мажоритарен, като печели кандидатът, получил повече от половината от гласовете. Ако никой от кандидатите не е получил повече от половината от гласовете, се провежда втори тур на изборите (балотаж).

Какво работи Общинският съвет?

Общинският съвет е орган на местното самоуправление в дадена община. Общината е единица на местното самоуправление, ролята на която е да гарантира благосъстоянието на жителите в даденото населено място. Жителите избират кмета и общинските съветници през четири години. По силата на своя характер, състав и компетентност общинският съвет приема решения, утвърждава правилници, наредби и инструкции.

Задълженията на Общинския съвет:

  • Определя политиката за изграждане и развитие на общината;
  • Избира и освобождава кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление (Пловдив и Варна);
  • Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол, приема отчета за изпълнението му;
  • Определя размера на местните такси;
  • Приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество;
  • Определя правомощията на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;
  • Създава райони и кметства;
  • Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
  • Решава различни други въпроси.

Заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити - граждани могат да присъстват на тях, да отправят питания, становища и предложения. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити.

Общинският съвет се състои от общински съветници, които се избират от населението на общината. Броят на съветниците в един общински съвет се определя според населението на общината, като може да е от 11 (за община с население до 5000 души) до 51 (за община с над 160 000 жители). За Столичната община броят е специално определен от закона – 61 души.

Как гласуваме за общински съветници?

За общински съветници се гласува веднъж на 4 години и няма втори тур. Балотаж на местните избори има само за избор на кмет - на общината, на районна за градовете с районно делене, на кметството.

На предстоящия местен вот за общински съветници гласуваме на 29 октомври. Бюлетината за избор на съветници е отделна от тази за избор на кмет - без значение дали сме избрали да подадем гласа си чрез машина или на хартия.

Кой влиза в Общинския съвет?

Знаем, че за Народното събрание има бариера от 4% от гласовете на избори и само партиите и коалициите, които я прескочат, стават парламентарни партии. За участие в общинския съвет също има праг, само че не е фиксиран, а се изчислява всеки път според избирателната активност на вота във всяка отделна община. Законът нарича бариерата "общинска избирателна квота", пише "Булевард България".

Тя се пресмята, като се раздели броят на подадените действителни бюлетини за общински съвет на броя на общинските съветници. Тоест - колкото повече хора гласуват, толкова по-голяма е изборната бариера.

През 2019 г. например в София са гласували 402 548 души. Като разделим на броя на съветниците - 61, се получава праг от 6600 гласа. Това е бил нужният брой бюлетини, за да влезе партия или независим кандидат в Столичния общински съвет преди 4 години.

Коя партия колко мандати получава се изчислява по втора формула - вече базата са само действителните гласове, получени от партиите и коалициите, прескочили общинската избирателна квота. На този етап гласовете, подадени за партии, които ще останат извън местния парламент, не играят никаква роля. Ако вземем пак примера със София - тогава партиите над първата бариера са получили 289 582 гласа. Разделяме на 61 и получаваме числото 4826. Колкото пъти то се съдържа в изборния резултат на партията, толкова общински съветници има тя.

Формулата е една и съща във всички 265 общини, само числата са различни.

Партиите и коалициите в Общинския съвет формират политически групи, а не - мнозинства. Повечето решение на Общинския съвет се взимат с обикновено мнозинство от половината плюс 1 от гласовете.

Общинските съветници си избират председател. Това е човекът, който определя дневния ред на работа на "местния парламент". Обемът на правомощията му е сравним с този на избрания мажоритарно кмет.

Какво още е важно и полезно да знаете за изборите

Кой има право да гласува?

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 г. към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Въпреки че по закон гласуването е задължително, наказание за негласуване няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени предвидената санкция срещу тези, които не отидат до урните в два поредни избора от един и същи вид без "основателна причина".

За местните избори условие е към датата на вота гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната като поне единият от тях да е на територията на съответната община, а в изборите за кмет на кметство - на територията на кметството.

Могат ли чужденците да гласуват?

В местните избори гражданите на друга държава членка на Европейския съюз, също имат право да гласуват, ако отговарят на условията, които се прилагат и за българските граждани. Това значи да са навършили 18 години, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, да не са лишени от правото да избират в собствената си държава, да имат статут на постоянно или продължително пребиваване в България, удостоверен с валиден документ. Най-важното е да имат адресна регистрация на мястото, което ще гласуват най-малко от 6 месеца преди датата на изборите, т.е. 28 април.

Ако ще гласуват за първи път, трябва да са подали декларация в общинската администрация по адреса на пребиваване най-късно до 18 септември.

Българите, намиращи се извън страната към датата на местния вот, няма да могат да упражнят правото си на глас, тъй като местни избори в чужбина не се провеждат.

Как ще се гласува на тези избори?

Гласуването на 29 октомври ще бъде смесено - с хартиена бюлетина и с машина. Общо секциите за гласуване за местните избори са 11 862, като в 9080 от тях ще бъдат поставени устройства за машинно гласуване.

На тях се гласува със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. На този етап все още няма решение дали за кмет на община, общински съветници, кмет на район и кмет на кметство ще се гласува с една смарт карта. Независимо от това, последващите стъпки са едни и същи: след като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка от машинно гласуване, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетината се пуска в непрозрачна кутия. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.

Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. При гласуване с хартиена бюлетина избирателят получава такава за всеки вид избор.

Изборният ден започва в 7 ч. и завършва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21 ч.

Как да проверя кандидатите за местната власт в моето населено място?

На сайта на всяка общинска избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за кметове, общински съветници и кметове на кметства.

Централната избирателна комисия (ЦИК) предлага и търсачка, в която могат да бъдат избрани кандидатите по райони, политическа формация и др. Вижте търсачката тук.

Ще мога ли да гласувам с преференция?

Да. По желание избирателят отново може да отбележи преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за общински съветник от листата на предпочитаната политическа сила. Необходимо е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.

Номерата на кандидатите за общински съветници, за които може да се гласува с преференция, започват от 101. Списъците могат да бъдат намерени онлайн - страниците на политическите сили, в регистрите на общинските избирателни комисии, или на хартия пред входа на всяка изборна секция.

Мога ли да гласувам за повече от един общински съветник?

Не. Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.

Мога ли да гласувам за кмет от една партия и за общинска листа на друга?

Да. Бюлетините за кмет на община, за общински съвет и за районен кмет (София, Пловдив, Варна) са различни.

Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?

Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на местните избори на 29 октомври в оповестените на публични места избирателни списъци. По електронен път справки могат да се правят в сайта на ГРАО. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.

Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.

Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?

Избирателите, които на местните избори на 29 октомври искат да гласуват за кмет и общински съветници в населено място, различно от постоянния им адрес, трябва да имат адресна регистрация на съответното място от поне шест месеца преди деня на вота, т.е. поне от 28 април.

За да гласуват по настоящ адрес, трябва да подадат заявление за вписване в избирателния списък в съответната администрация до 14 октомври. Това може да се случи и по електронен път като в заявлението се съдържа следната информация: ЕГН, номер на документа за самоличност и подпис.

Избирателите, променили адресната си регистрация в друго населено място в Република България след 28 април 2023 г., имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци по постоянен или настоящ адрес.

Как гласуват хората с увреждания?

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, могат до 14 октомври да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).

Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 23 октомври.

Какво означава, ако гласувам с "Не подкрепям никого"?

И на местни избори може да се гласува с "Не подкрепям никого", но гласовете се броят само за избирателната активност и не влияят при отчитане на резултатите от вота, за да не се вдига изкуствено бариерата за участие в общинските съвети.

Къде и как ще се гласува с хартиени бюлетини?

С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия вотът е само с хартиена бюлетина.

За всеки избор избирателят гласува с отделна бюлетина. Вотът се отбелязва като се поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитания кандидат, формация, или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за общински съветник.

Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

Какво става, ако пусна празна бюлетина?

Празната бюлетина е невалиден глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с "Не подкрепям никого".

Кога бюлетината е невалидна?

Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето.

Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.

Бюлетината от машинно гласуване също ще се смята за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.

Кога ще се разберат резултатите от изборите?

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 ч., като се базират на анкети на изхода на изборните секции през деня.

ЦИК трябва да обяви официалните резултати по партии, коалиции, местни коалиции и независими кандидати не по-късно от 2 дни след изборния ден, т.е. до 31 октомври.

Какво е касиране на избори?

Касирането представлява отмяна на проведени избори, а решението за това взима съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища.

Няма срок, в който съдът да се произнесе.

Колко струват местните избори?

Местните избори тази есен ще бъдат рекордно скъпи. Бюджетът за провеждането на двата тура на вота, който правителството одобри, е. 151.1 млн. лв, докато разходите на предишните местни избори през 2019 г. са били 70.7 млн. лв. Тогава обаче гласуването се осъществяваше само с хартиена бюлетина, а за предстоящия вот е предвидено да има и гласуване с машини.

Предсрочните парламентарни избори на 2 април струваха 87,7 млн. лв., а тези през октомври - 70.5 млн. лв. През ноември 2021 г. изборите възлязоха на 123.8 млн. лв., но те бяха 2 в 1 - за президент и за Народно събрание. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли 2021 г. - 57 млн. лв., но без разходите за машини.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм