Тази неделя България излезе задъхана от поредните предсрочни парламентарни избори, които този път се проведоха с редовния вот за членове на Европейския парламент. Изборите за българите са шести за последните три години, но по всичко личи, че у нас избирателят няма надежда политическата криза да се прекъсне от стабилно и адекватно редовно правителство. 

Защо?

Данните показват, че избирателната активност е катастрофална. Според анализаторите причината за това са, както многото избори и умората на електората, така и липсата на различни политически послания по време на предизборните кампании в последните години. Тенденцията е все по-малко българи да отиват до урните, за да упражнят правото си на глас. 

През юли 2021 г. например едва 42.19% от избирателите гласуват, а през ноември същата година интересът на хората към изборите продължава да спада до 40.23%. Година по-късно, през октомври 2022 г., едва 39,41% от хората с избирателни права отиват да упражнят гласа си. На последните парламентарни избори на 2 април 2023 г. - 40.63% от избирателите дават своя вот. А сега избирателната активност бележи нов антирекорд. Според данните на “Алфа рисърч” за избирателната активност, на изборите за Народно събрание гласа си са дали едва 32,5%. А на изборите за Европейски парламент са участвали малко повече - 33,4%.

Така или иначе, избори се проведоха на 9 юни и ЦИК вече обяви резултатите при 100% обработени протоколи. Според тях, по волята на избирателя у нас, седем партии влизат в 50-ото Народно събрание. ГЕРБ-СДС са водеща политическа сила с отчетливо мнозинство - 24,70%. В крайна сметка, оспорваната до последния момент битка за второто място, спечели ДПС със 17,07%. “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) останаха трети, а още преди обявяването на окончателните резултати, заради очертаващото се разочароващо представяне коалцията се разклати и Христо Иванов подаде оставка като лидер на “Да, България”, като се отказа и от депутатското си място в следващия парламент.

На четвърто място се нареди “Възраждане”, петото място остана за “БСП за България” и доведе до искане за оставката на председателя на партията Корнелия Нинова от младежката организация на социалистите. Шести и този път, но не на ръба на линията за влизане в парламента са “Има такъв народ” (ИТН). Партията на Слави Трифонов се похвали, че те са единствените, които са удвоили резултата си на тези избори. А голямата изненада се оказа новото попълнение в НС - партия “Величие” на бизнесмена Ивелин Михайлов и полк. Николай Марков.

Според прогнозите на “Маркет линкс” при този изборен резултат ГЕРБ-СДС ще вкарат 68 депутата в Народното събрание. Но макар и първи по подкрепа на избирателите, те на практика губят един депутат. в 49-ото НС народните представители от формацията на Бойко Борисов бяха с един повече.

Мандатите в НС - за някои повече, за други по-малко

Големият победител се оказва ДПС. Народните представители на движението ще са с 11 повече от предишния парламент - общо 47. А по-всичко личи, че големият губещ е ПП-ДБ, тъй като се разделят 25 депутатски места и прагът на парламента ще прекрачат 39 депутата. “Възраждане” са на плюс. Техните представители ще са с един повече - 38. Столетницата ще е представена в парламента с 19 народни представители, което е с 4 по-малко от предишния парламент. А депутатите от ИТН ще са с 5 повече - общо 16. Тук е и голямата изненада “Величие”, която успя да прескочи 4-процентната бариера и в Народното събрание ще изпрати 13 депутати.

За Европейски парламент картината е сходна. ГЕРБ-СДС ще имат 5 мандата, ДПС, ПП-ДБ и “Възраждане” - по 3, БСП - 2, а ИТН - един евродепутат.

България е представена с общо 17 евродепутати в Европейския парламент. Според разпределението до момента те ще са част в различно съотношение от “Европейската народна партия”, “Обнови Европа”, “Социалистите и демократите” и в партии, нечленуващи в европейските политически семейства.

Нагласите на анализаторите засега са, че вероятно у нас ще бъде съставено редовно правителство, макар конфигурацията на политическите сили, от които ще е съставено все още да не е ясна. Заявка за премиерския пост вече направи мимоходум самият Борисов, като заяви, че той може да вземе папката с премиерския мандат за съставяне на кабинет.

Кой ще спечели и кой ще загуби обаче, е въпрос върху чиито отговор избирателят е добре да помисли в Деня на размисъл, а не след него. Ниската избирателна активност, според социолозите, показва сериозна тенденция на намаляване на интереса на избирателите към случващото се на политическата сцена у нас - правото си на глас за последните три години са упражнили от 2 700 000 гласуващи до около 2 100 000 души при сегашните избори.