Невинаги пълнолетните лица са дееспособни и невинаги същите могат да ръководят постъпките си зряло и пълноценно. Ограничаването или отнемането на дееспособност на дадено лице може да се постанови чрез поставянето им под запрещение, обяснява "Lawsbg".

У нас се различават три степени в развитието на дееспособността, в зависимост от възрастта на лицето:

  • до 14-годишна възраст е периодът на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни;
  • от 14 до 18-годишна възраст е периодът на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни;
  • над 18-годишна възраст - пълнолетие, когато лицата са напълно дееспособни.

Тази мярка се налага от компетентен съд. Тя лишава лицето от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на друг. Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица, които отговарят на две условия:

  • да е налице болестно състояние – то трябва да засяга интелекта, психиката и волята;
  • страдащият от болестно състояние да не разбира значението на постъпките си – лицето има намалена възможност да се грижи за своя начин на живот.

Правната уредбна се съдържа в чл. 5 на Закона за лицата и семейството:

Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

До запрещение се прибягва, когато тези състояния не са краткотрайни и няма изгледи да преминат. Например, употребата на наркотици, травми, халюцинации не са причина за поставянето на едно лице под запрещение. Пълнолетните лица могат да бъдат поставяни под пълно или под ограничено запрещение. Непълнолетните могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение.

Искът за поставяне под запрещение се подава пред окръжния съд по местожителство. Той може да бъде предявен от:

  • съпруг;
  • близък роднина;
  • заинтересовано лице – кредитор, прокурор.

Участието на прокурора в тези производства е задължително, независимо кой е предявил иска. Той може да обжалва решението на първоинстанционния съд. Лицето, за което се иска поставяне под запрещение, трябва да бъде разпитано от съда. При нужда съдът може да назначи временен попечител, който да се грижи за личните му нужди. По този вид дела може да се назначи и вещо лице, чието заключение обвързва съда с изводите си. Съдът определя вида на ограничаването въз основа на събраните доказателства.

Съпругът или родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в лечебно заведение, управителят е настойник или попечител. При основание за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран от тези лица. Искане за отмяна на запрещение може да бъде подадено и от запретнатото лице.

Настойникът и попечителят са длъжни да се грижат за запретения, да управляват имуществото му, да го представляват пред трети лица. За теглене на суми подават молба до районния съд за разрешение.

Изисква се лицето, чието поставяне под запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, а когато състоянието му не позволява да отиде в съда, тогава съдебният състав трябва да отиде при него.

Съдът преценява дали се налага назначаване на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, следва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъците му.

Съдът решава какъв вид да бъде запрещението (дали да е пълно или да е ограничено), като не е обвързан с искането в молбата. При пълно запрещение лицето се приравнява на режима на малолетните. При ограниченото запрещение се приравнява съответно на режима на непълнолетните. Настойничество се учредява върху напълно запретените, а попечителство - върху ограничено запретените лица.

По право съпругът е настойник или попечител на запретеното лице, а при липса на такъв - родителите. Ако лицето е настанено в обществено заведение - това е управителят на заведението. В останалите случаи, след влизането в сила на решението за поставяне под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничеството и попечителството при съответната община.

Молба за учредяване на настойничество, респ. попечителство, може да направи всяко заинтересувано лице. Органът по настойничеството и попечителството е кметът на населеното място или назначено от него длъжностно лице. Той съставя настойнически съвет, респ. назначава попечител и заместник - попечител от роднините и близките на лицето, над което се учредява попечителство, пише В. Йосифова, юридически сътрудник от "Програма правна помощ".


Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение или промяна на вида запрещение може да бъде направено от същите лица, които могат да искат поставянето под запрещение, както и от органа по настойничеството, настойника или самото запретено лице. Редът за отмяна на решението е същият, като искането може да бъде или за замяна на пълното с ограничено запрещение, или изобщо за отмяна на запрещението.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм