Д-р Лидия Димова д.м.н. е посветена на диагностичната и изследователска работи в Лабораторията по Медицинска Генетика към високотехнологичния комплекс ,Сърце и Мозък’ Плевен. Завършва университета в Грьонинген (Нидерландия) и работи в университетския медицински център, където защитава докторската си дисертация върху експозомните механизми при развитието на предиспозиции за хронични заболявания. Научните ѝ интереси се фокусират върху епигеномните механизми за изграждане на предиспозиции към рак. Експертизата ѝ е насочена към разбиране на основните генетични и не-генетични механизми на заболяванията и използването им за подобряване резултатите за пациентите. Мечтае за персонализирана медицина и терапия, достъпна за всички.
Наскоро публикувани научни данни разкриват тревожна тенденция за нарастване на случаите на рак на дебелото черво под 50-годишна възраст. Това представлява сериозен здравен и социално-икономически проблем. Ранният рак на дебелото черво се различава от „класическите“ по-късни случаи както по отношение на епидемиологичните и патоанатомичните си характеристики, така и по метаболитните и молекулярно-генетичните си особености. Все по-често различни екипи от учени стигат до извода, че за развитието на колоректален карцином в ранна възраст отношение имат промените в чревния микробиом. Това споделя д-р Лидия Димова, специалист по молекулярна генетика и онкогенетика в ,Сърце и Мозък’ Плевен. Тя има богат опит в научните изследвания за влиянието на микробиома върху индувидуалната предразположеност към някои от най-разпространените болести при възрастните – сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, и в разработването на стратегии за практическо приложение на получените данни в клиничната практика. „Екипът на нашата генетична лаборатория е в постоянна връзка с водещите световни центрове и е много мотивиран за голямо развитие“, казва тя.
Д-р Димова, бихте ли обяснили какво представлява „чревният микробиом“ и каква е ролята му за човешкото здраве?
Човешкият микробиом е съвкупността от милиардите микроорганизми, които намират среда за обитаване и развитие в нашето тяло. Това са т.нар. коменсални (или „добри“) бактерии, гъбички, археи и според някои автори – определени вируси, намиращи дом в извивките на гастроинтестиналния (стомашночревния) тракт, в носната кухина, родилния канал, по кожата и други части на нашето тяло. Те играят незаменима роля в процесите на храносмилане, метаболизма, имунната защита, а дори се смята, че повлияват и нашето психично здраве. Микробиомът на чревния тракт се отличава с изключително богатото си многообразие и висока метаболитна активност. Там популацията от бактерии надхвърля десетки хиляди различни видове, а съвкупността от гените им надхвърля с поне 150 пъти човешкия генетичен материал. През последните години стана ясно, че състоянието на микробиома е от ключово значение и пряко влияе върху нашето здраве и дълголетие.
Какви рискове за здравето се крият в нарушения баланс на микробиома?
Тези микроорганизми са важна част за функционирането на здравия човешки организъм. Те са толкова важни, че през последните години множество изследователи започнаха да разглеждат чревния микробиом като самостоятелен орган от нашето тяло с висока метаболитна активност, подобна на тази на черния дроб. В състояние на баланс на микробиома различни групи бактерии се ангажират в абсорбцията на хранителните вещества, синтезират витамини и метаболитно активни съединения за нуждите на целия организъм, регулират имунната система и пропускливостта на чревния епител. В същото време тялото ни непрекъснато е атакувано от други групи бактерии – болестотворни (патогенни). При здрав човешки организъм съществува динамичен баланс между различните групи микроорганизми и равновесието е знак за надмощието на „добрите“ над патогенните.
Микробиомът обаче не само се „грижи“ за нашето здраве, но и се нуждае от грижа. Той е силно зависим от начина на живот и хранене – от събития в ранното индивидуално развитие като начина на раждане, приема на кърма или адаптирано мляко и др. до прекомерната употреба на антибиотици, алкохол, тютюнопушене или наркотици. Проблемите възникват, когато този баланс се наруши и настъпи състояние, известно като „дисбиоза“ – то се характеризира с намалено разнообразие на „добрите“ чревни бактериални популации и промени в чревния метаболизъм, които се отразяват върху почти всички системи в човешкото тяло. С други думи, за да бъдем здрави, е необходимо да поддържаме балансирано и разнообразно микробно „население“ в организма си и особено в дебелото черво.
Разкажете ни малко повече за съществуващите тестове, които позволяват максимално ранна диагностика на рак на дебелото черво?
Стандартният скрининг за профилактика и ранна диагностика на рака на дебелото черво в много страни започва с тестове за окултно (скрито) кървене и колоноскопски изследвания от 50-годишна възраст, а при позитивна фамилна анамнеза или генетична предразположеност – десет и в някои случаи дори повече години по-рано. Макар колоноскопията да е златен стандарт за диагностика, тя е инвазивна процедура, която плаши много пациенти. В някои държави е предприета стратегия за намаляване на необходимостта от колоноскопия при всички, като се въвеждат все по-чувствителни и специфични неинвазивни тестове за скрининг и ранно идентифициране на рисковите случаи. Те не са свързани с дискомфорт за пациента и не крият рисковете на колоноскопията. Такъв тест предлагаме и на пациенти в нашата болница, по индикация от клиницистите. Той има чувствителност от около 90% за ранно откриване на карцином на дебелото черво и около 50% за откриване на аденом в напреднал стадий (полип, който още не е рак). Повечето от тези неинвазивни тестове засега имат основно за цел да идентифицират промени или наличие на преканцерозни или ракови клетки в дебелото черво или ректума, свързани с изменение на метилационния статус на някои гени и/или търсене на следи от окултно кървене. Все още в клиничната практика не се използват тестове за промени в микробиома, но това съвсем скоро ще се промени. В лабораторията вече работим по интегрирането на такъв разширен тест, обхващащ и анализ на микробните общности в рутинната схема за скрининг и диагностика. Регистрираме силен интерес и запитвания от цялата страна. Тестът ще позволява да направим както качествена оценка на видовото разнообразие от микроорганизми, така и количествен анализ на доминиращите бактериални общества и видове. Всички тези аспекти на анализа на чревния микробиом имат за цел да ни помогнат да разберем и предотвратим ранното развитие на рак на дебелото черво, като насочим вниманието си към превенция и скрининг.
Как можем да поддържаме балансиран чревен микробиом и да намалим риска от развитие на ранен рак на дебелото черво?
Добрата новина е, че освен чрез редовен скрининг можем драстично да намалим риска за развитие на ранен рак на дебелото черво дори само с малка промяна в начина на живот. Чревният микробиом се влияе силно от храните, които приемаме. Важно е да се стремим към разнообразна и балансирана диета, особено богата на фибри (над 60 грама на ден), пребиотици и пробиотици. Това означава хранене с пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко и туршии, редуциране на месото (особено червеното) и животинските продукти. Така можем да осигурим необходимата среда на живот за благотворните микробни популации в червата и да попречим на прекомерния растеж на неблагоприятните популации микроорганизми, свързвани с повишен риск. Не по-малко важно е да се избягва прекомерният прием на антибиотици и да се поддържа активен начин на живот, с ежедневна физическа активност.
Бъдещето очевидно носи много рискове, вие сте сред младите и много будни експерти: готова ли е медицината да се изправи в защита на хората?
Рискове в бъдеще ще има, но бъдещето за нас само по себе си не е риск – в лабораторията и в цялата модерна верига ‚Сърце и Мозък‘ и в новопостроената клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘, всички ние сме посветени на новите възможности в медицинската наука, иновативния подход и технологиите. Превенцията – обществената информираност и здравното образование – е ключът към намаляване на риска от ранно развитие на рак у младите пациенти. Тези процеси трябва да се управляват с търпение и решителност, по най-новите медицински стандарти (guidelines). Ние имаме голяма надежда и знаем, че само с упорита работа ще издигнем здравеопазването у нас над средното равнище в ЕС.
