Небостъргачи или пък сгради над 300 метра, но със зелен парк на покрива – това скоро ще излезе от мода, защото няма дърво или храст, които да могат да компенсират вредните емисии дори само от изкачването до последния етаж. Още повече там, където се използват за много високите сгради два асансьора – скоростни и с опция етаж, след етаж.

Защо се оказа, че високите сгради са убийци на екологията? Следва ли старите сгради да се разрушават? Ще има ли алтернатива, с която в следващите години ще трябва се съобрази света, кои са най-продуктивни в замърсяването и ще се променят ли стандартите след поредните грешки, е темата, която проф. д-р Милен Балтов представя в авторската си рубрика „Икономистът говори по Дарик Югоизток“.

„Ред по стоборите, ама високите – те са виновни за съществена част от голямата емисия на газове, предизвикани от енергетиката. Около 40% от парниковите емисии и газовете от енергетиката са свързани не толкова с автомобилите, колкото с изграждането и функционирането на сградите, което оказва влияние върху парниковите газове. От една страна причината е свързана с поддръжката – енергията за асансьори, осветление, отопление, за охлаждане… И ако за това отиват 20% от емисиите газове, то много по-висок е процента от това, което е вложено в сградите, начина по който са построени“, коментира водещият икономист.

По думите му, динамиката на т.нар. растеж на сградите е сериозна. „Само в един Лондон, в който до преди 40 години стоборите са били нормални, приблизително като тези в Ямбол, на височина до 40 метра, сега за 13 години има нови 200 кули. Това не е проблем само на големите градове. В световен мащаб сградите никнат като гъби и растат като фиданки. Нещо повече, проучванията показват, че всеки месец в света никнат сгради, които наложени по мащаб и количество се съотнасят на един Ню Йорк. Всеки месец строителството ражда по един щат с височината и обема на сградите на Ню Йорк“, допълва проф. д-р Балтов.

Според него, на този етап се работи да се снижат оперативните разходи. Това има ефект, но сравнително малък, предвид втората група емисии – от самата функционалност на сградата и това, което е вложено в нея и материалите, с което е облицована тя.

„Изненадващо е, но днес се говори за добрите стари решения от времето на социализма, когато заводите изработваха всички нужни материали за строителството. Днес се смята, че е по-ефективно модулите за една сграда да са наготово произведени, т.е. в един завод да се направи всичко. Модулното строителство е подход, който вече се прилага в северните европейски държави. Въпросът е обаче свързан с кръговата икономика и това дали следва да разрушаваме старите сгради, които не са енерго ефективни и да ги заменяме с нови. В момента по-сериозната тема е, не как да се разрушава старото, а как да се управлява“, казва още икономистът.

За завръщането на старите сгради и ниските обекти, които дават нов шанс на България да пропусне световните грешки и какво ще е решението на силните икономики в битката за запазването на околната среда, чуйте повече от ректора на Бургаския свободен университет, проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: