Изборът на центристкото прозападно правителство на партията на Кирил Петков „Продължаваме с промяната“ през ноември 2021 г. сякаш предвещаваше окончателния край на корумпираното 12-годишно управление на авторитарния Бойко Борисов. Но войната в Украйна поляризира политиката между прозападни и проруски групи. Това пише журналистът Стефан Антонов за "Ройтерс".
МВнР: Опитите за дезинформация във връзка с подкрепата на България за Украйна са недопустими
Правителството на Петков се разпадна след по-малко от осем месеца и беше наследено от множество служебни правителства. На изборите на 2 април - петите за две години - дясноцентристката партия на Борисов изпревари прозападната коалиция и той може да се върне на власт. България е член на ЕС повече от 15 години, но остава сред най-бедните и корумпирани страни в Съюза, а войната в Украйна изостри понякога двойствените отношения между двете.
Шаламанов по Дарик: Помощта за Украйна трябва да се засили
Тъй като ЕС стана все по-враждебен към Русия и гласовит в подкрепата си за Украйна, проруските елементи в България изразиха своите опасения. Войната в Украйна и последователните предизборни кампании също подхраниха вътрешните разделения. Млади българи, живеещи в градовете, препотвърдиха прозападната си позиция и настояха за увеличаване на българската подкрепа за Украйна. Междувременно проруските настроения сред предимно възрастните българи, живеещи по селата, се задълбочиха.
Тагарев: Необходимо е да продължим да оказваме помощ на Украйна, за да гарантираме сигурността си
Икономически България е необичайна в ЕС с това, че се е облагодетелствала от войната – с 3% ръст през 2022 г. Растежът до голяма степен се дължи на масивните продажби на оръжия за Украйна, но първоначално това не беше официално признато, и оръжията и боеприпасите от съветската епоха са били продадени чрез посредници в Полша и Румъния, вместо да бъдат изпратени директно в Украйна.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев встъпи в длъжност
Икономическият растеж не се справи с дългогодишната нестабилност на медийния сектор, която сега се влошава от увеличените разходи за хартия, отбелязва още авторът. През изминалата година няколко по-малки вестника бяха затворени, неспособни да се адаптират към цифровите технологии. Повечето местни медии изпитват нужда да останат близо до властта. Обществените телевизии БНР и БНТ отдавна са свикнали да го правят. Търговските фирми често искат да си осигурят държавна реклама. Двете водещи офлайн марки NovaTV и BTV са чуждестранна собственост съответно на United Group и Central European Media Enterprises (CME). Nova се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт. RSF съобщава, че разследващите журналисти редовно са жертви на злоупотреби със съдебни процедури, и корпоративният натиск продължава. Скорошно съдебно дело, заведено от голяма застрахователна компания срещу сайта Mediapool.bg, поиска рекордни щети за статия, критикуваща нейните бизнес практики. Търсените 510 000 евро – над два пъти повече от годишните приходи на фирмата, вероятно ще възпрат други от подобни разследвания.
Еколог от Украйна: Взривът на Каховската ВЕЦ ще засегне България, Турция и Румъния
Повечето медии заеха до голяма степен проевропейски и прозападни позиции през последната година. Но проучванията показват, че общественото мнение е доста балансирано. Докато проучване на Евробарометър от есента на 2022 г. показа, че 74% от всички граждани на ЕС одобряват подкрепата на ЕС за Украйна, в България числото е само 48%, поставяйки страната на едно място с Гърция. Мнението за присъединяването на България към еврото изглежда доста променливо. През април 2021 г. Евробарометър отчете 54% за и 44% против, но това се промени на 44% за и 54% против до април 2022 г. По-ново проучване от ноември 2022 г. по въпрос 2 за Министерството на финансите показа, че българите са поляризирани, с подкрепа от 33% от населението (в сравнение с две трети от бизнеса) и против от 50%, но политиката се подкрепя от повечето медии и ще бъде придружена от правителствена реклама от €5 милиона кампания.
100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Ротация на врътките
Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Но има много други цифрови иновации. Наследените медии разпознаха интереса на зрители и рекламодатели към генерирано от потребителите съдържание, създадено от ютубъри, подкастъри и тиктокъри, а няколко вестници, новинарски сайтове и радиостанции навакскват, стартирайки свои собствени виртуални студия. Най-значимите дигитални ходове са от телевизионните станции. BTV стартира подкасти, водени от най-популярните журналисти, заедно с платформа за бизнес новини. Nova разработва своя собствена платформа Vbox7 – българска алтернатива на YouTube, предоставя платформа и инструменти за множество индивидуални създатели и след това продава реклами срещу генерираното от тях съдържание и трафик.
Социалните мрежи за директни съобщения като Viber и Telegram стават все по-популярни, отчасти защото улесняват избягването на законови ограничения или стандартите на общността на Facebook. Например, докато в България е незаконно публикуването на резултати от екзитпол в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но мнозина също изразиха загриженост относно ролята на социалните медии като предпочитана руска среда за влияние в разпространението на дезинформация в България.
Стефан Антонов
Бизнес журналист и бивш сътрудник на института Ройтерс
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
