Животът на 50-ото Народно събрание: Кратък, но динамичен

След като в началото на август “Има такъв народ” върна неизпълнен третия мандат за съставяне на редовно правителство, стана ясно, че България отива на поредни предсрочни парламентарни избори. Седми поред. И макар 50-ото Народно събрание да продължава своя живот, въпреки липсата на редовен кабинет (бел. ред. - по силата на шестата поправка в Конституцията парламентът се разпуска след клетвата на легитимно избрано ново Народно събрание), краят му се вижда.

Обобщението: 50-ото НС имаше кратък, но за сметка на това динамичен живот

Депутатите положиха клетва в 50-ото Народно събрание на 19 юни - 10 дни след отминалите парламентарни избори на 9 юни 2024 г, при които, по волята на избирателя, първа политическа сила бе ГЕРБ-СДС (24,70%.), следвани от ДПС (17,07%), ПП-ДБ (14,33%), “Възраждане” (13,78%), “БСП за България” (7,06%), “Има такъв народ” (5,96%) и изненадата - “Величие” (4,65%). Избирателната активност и на тези избори беше драматично ниска - 34,41%.

А резултатът от изборите доведе до оставки

Христо Иванов подаде оставка като лидер на партия “Да, България”, а оттам - и като съпредседател на коалиция “Демократична България”, като се отказва и от депутатското си място. 

Същото направи и Корнелия Нинова, която се оттегли от председателския пост в БСП, но за сметка на това запази мястото си в Народното събрание, защото е избрана от народа и трябва да си остане депутат.

Още в първия ден на парламента стана ясно, че единодушие между политическите сили няма. Депутатите не успяха лесно да изберат председател на Народното събрание. 

В крайна сметка на следващото заседание шеф на парламента стана Рая Назарян (ГЕРБ-СДС), а от формацията на Бойко Борисов категорично декларираха, че пред тях има два варианта за живот на 50-ия парламент - или правителство на споделената отговорност, подкрепено от максимално широк кръг парламентарно представени партии и с ясен 4-годишен план за работа, или нови предсрочни избори.

Само дни, след началото на работата на депутатите обаче, започнаха вътрешните проблеми на най-младата парламентарно представена партия “Величие”. Стана ясно, че има напрежение между бизнесмена Ивелин Михайлов, който сочи себе си за идеолог на създаването ѝ, и Николай Марков, председател на парламентарната група. Ябълката на раздора се оказа евентуалната подкрепа за съставяне на редовен кабинет с първия мандат, връчен от президента на ГЕРБ-СДС като първа политическа сила след изборите. Марков бил склонен, но Михайлов - категорично против, тъй като пред избирателите си в предизборната кампания от “Величие” се обявявали против модела “Борисов”. 

В началото дойде краят

Нещо повече - заваляха сериозни обвинения между двамата. Марков, че с идеолога на партията са влезли в сблъсък веднага след победата им на изборите, тъй като е поискал от него да отдели бизнеса си от партийните дела. Самият Михайлов твърдеше, че е бил заплашван от Марков, за да бъде дадена подкрепа за кабинета на ГЕРБ-СДС. А Марков го упрекна, че не може един “обикновен член” да казва какво да се прави. Самият той бил председател. 

Така, по-малко от месец след старта на 50-ото НС, шест от 13-те депутати на “Величие” напуснаха парламентарната група, което доведе до нейното разпадане, тъй като депутатите станаха по-малко от изискуемия минимум от 10 народни представители за парламентарна група.

“Късно е либе за китка” и разцеплението в ДПС

Само два дни преди “Величие” да се разпадне, разцепление лъсна и в редиците на ДПС - в ключовия ден на гласуване на кабинет с мандата на Бойко Борисов. Тогава, макар един от съпредседателите на Движението Делян Пеевски да даваше заявки за съставяне на кабинет с първия мандат, гласуването показа друго. 

Близо ⅓ от депутатите на ДПС изненадващо не подкрепиха правителство на ГЕРБ-СДС - от 45 народни представители от парламентарната група на Движението за права и свободи 30 гласуваха “за”, а 14 “против”, един - “въздържал се”. 

Оказа се, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган е известил депутатите да не подкрепят кабинет с първия мандат, но Пеевски настоял за точно обратното. В отговор Пеевски стартира чистка на парламентарната група като започна да изключва “непослушни” депутати. Други, несъгласни с действията му, сами напуснаха редиците на ДПС в парламента. 

В отговор Доган поиска оставката на Пеевски, а той заяви, че няма да я подаде и, че “деребеите” в партията подвеждат почетния председател. Резултатът - в парламентарната група на ДПС останаха 22-ма депутати, а други 23-ма я напуснаха или бяха изключени, ставайки независими, но лоялни към Доган, а не към Пеевски. Въпреки това отцепилите се са част от партията, затова и се заговори за ДПС на Доган и ДПС на Пеевски. 

Така в крайна сметка 50-ото НС роди толкова много независими депутати, колкото не е имало в нито един роден парламент у нас.

Последният става първи

Разцеплението на ДПС донесе неочакван подарък на ПП-ДБ. След разцеплението в Движението, парламентарната група стана четвърта по големина. А по Конституция президентът е длъжен да връчи втория проучвателен мандат за съставяне на кабинет на втората по големина парламентарна група, която ненадейно стана ПП-ДБ.

ПП-ДБ взеха мандата, но подходиха нестандартно, като поставиха ултиматум на останалите формации в парламента. Настояха НС да декларира своята подкрепа за седем основни закона или решения и ако народните представители демонстрират воля за борба с корупцията, да седнат с тях на една маса в разговор за съставяне на кабинет с втория мандат. 

Ставаше дума за Закона за съдебната власт, за избора на Антикорупционна комисия, за Закона за подаване на сигнали, за Наказателно-процесуалния кодекс, за Закон за личния фалит, за избора на нов Омбудсман, както и за стартиране на реформи в службите, чрез въвеждане на тестове за интегритет. Подкрепа обаче не получиха и върнаха на президента мандата неизпълнен.

Така се стигна до връчване на третия проучвателен мандат, който президентът Румен Радев можеше да предостави на политическа сила по избор. Изборът му се спря на ИТН. А партията на Слави Трифонов не получи подкрепа от останалите партии в НС.

Междувременно, на фона на неуспешни разговори и с трите мандата, парламентът продължаваше да е сцена на припирни и спорове. Кулоарите пред включените телевизионни камери - също. Затвърдиха се определения като “евтин популизъм”, “плаващи пясъци”, появиха се нови като “един много разсърден ГЕРБ” и “късно е, либе, за китка”. 

А накрая се зароди спорът в “почивна станция” ли са или в парламент депутатите - скараха се дали да излизат в лятна ваканция или не. В крайна сметка решиха - ще почиват от 17 август. 

Така животът на Народното събрание става още по-кратък, защото дните му за работа до изборите намаляха драстично. Но бъдещето е ясно - България отново отива на избори.