Няма как да не се вклиня с приповдигнатото си мнение във всеобщите чудене, вайкане, съжаление, паника и апокалиптичност. Аз съм единственият безапелационно
спечелил от проведените избори и задаващите се повишени нива на абсурд, забравени обещания, имане и на други принципи и всевъзможни поводи за сатира в Не!Новините.

И като победител, който даже не носи отговорност след победата си, съвсем лежерно и с великодушие ще направя онова, което губещите най-много обичат да правят подир избори: Задълбочен анализ.

Почваме с другите победители. ГЕРБ.

Да, те за пореден път са първи на избори и са №1. И не, не е основната теза, че са губещи, защото имат 140 000 по-малко гласа от предните парламентарни избори. Това е козметика.

Истинската загуба е от какво се отказаха, за да стигнат до тази ситуация, за която носят отговорността. Неслучилата се ротация ги доведе до задължение да направят втора сглобка с още по-незаобиколимо и голямо ДПС. ПП-ДБ няма да успеят да си
направят толкова бързо ново сепуку, трябва им време да съберат забрава, за да пристанат отново на ГЕРБ, както се случи след разпада на Реформаторския блок.

ГЕРБ няма победен ход. Дори някоя от малките партии да се самопринесе в жертва, за да бъде златен пръст на едно правителство с ДПС, това ще бъде един следващ
кабинет Орешарски в най-добрия и симпатичен случай.

Неслучайно заявки от ГЕРБ поне 48 часа след изборите за това какво-що, липсват. Дано видят моя текст.

Като дори по-големи победители уж изглеждат ДПС.

Повече гласове общо, второ място, повече депутати. Най-яркият държавник през последната година Делян Пеевски единствен е достоен сам да се потупа по рамото за постигнатия резултат и поставянето на Движението толкова ярко и високо на политическия ни небосклон.

И тук е драмата. ДПС имаше цялата сила, от която се нуждае, без да има формална изпълнителна власт. Та тази партия реално свали последните два редовни кабинета на страната и без нейното одобрение досега нищо по-съществено не можеше да се
случи.

Но като една нощна пеперуда съпредседателят, който съвсем наскоро откри светлината, иска още и още. Още прожектори, още повече мощ и вече формални отговорности. И тук е проблемът.

Колкото и посланици и “международни партньори” да се ръкостиснат с него, колкото и духовни лидери да му седнат в скута. Да оглави някоя институция или да остане в Парламента и да диктува нещата там, ДПС сега е прекалено голям препъникамък за съставянето на нова сглобка.

Дори и гладката работа с ГЕРБ не би била толкова гладка, ако ДПС има по-предна и важна от предишната поддържаща роля. Особено в спора за това кой е с главна мъжка и главна женска в този филм може да се породят конфликти.

За разлика от ГЕРБ и ДПС, при ПП-ДБ състоянието направо е плачевно.

Катастрофата да откриеш, че да имаш много лайкове във Facebook и извън него никой да не те знае, я преживях още като дете. Но за тях е честа ситуация и не е това. Не и това, че осъзнаха как нито са обосновали пред повечето избиратели прегръдката си с ГЕРБ и ДПС, които очаквано ги използваха и изплюха, нито убедиха, че имат силата да предотвратят това ГЕРБ и ДПС (сумарно) да са по-силни.

Нямат правилен ход понастоящем, освен да се свият на топче в ъгъла и да чакат шанс за правилен ход някога на базата на чужди грешки и скандали. Участваха в последните две редовни правителства и не успяха да трогнат масите, че носят
достатъчно правилна променя с потенциал да получат повече власт. Анализът защо се получи така може да получат при някой имиджов или маркетингов експерт, както и при психиатър.

Възраждане спечели още един депутат и наглед не изглеждат загубили нищо. Но тук има уловка.

Партията има нова и по-интересна алтернатива, чийто потенциал, ходове и почерк не е изследван. Възраждане няма козовете на Величие и при нови скорошни избори вероятно ще още повече от 60-те хиляди гласа, които вече бяха разпиляни основно
към тази формация.

И за да избегне това, може да се наложи на отчаяни ходове. Няма COVID, а русофилската тема не успя да остане само тяхна, така че може да се стигне до отчаяни ходове тип златния пръст на Сидеров, когато преди 11 години той усещаше отслабването на партията си поради набиращи сила в същата ниша опоненти.

Но, както вече бе заявено по-горе, прегръдка с коя да е от първите две партии за останалите е пагубен ход. Той може само да спечели време в Народното събрание и евентуални облаги.

Разбира се, при нови избори Възраждане може да вдигне резултата си, да трогне нови хора. Но това може да стане само с дуел или коалиция с Величие. Може да се стигне
до русофилското ПП-ДБ.

БСП си отива

БСП изглежда ясна история, даже по-простоватите биха препоръчали тук да се каже добро или нищо. Но за разлика от всички бивши кадри на БСП, създали свои проекти, то поне се класира над 4-процентната бариера, което си е постижение.

Двуполюсният модел, в който БСП изглеждаше като едната страна, вече е забравен и младите традиционни социалисти така и не се родиха. Родиха се алтернативни, които на тези избори основно не гласуваха, защото техните проблеми не са ясни на борещите се за гласове, както и на самите тях.

Най-трудната обосновка ще е защо Величие загуби.

Но чисто стратегически влизането им в парламента сега не носи толкова позитиви, колкото да бяха останали на 3.9% и да продадат на избиратели конспирацията, че са жертви на манипулация.
Дисидентите, а не като онези фалшиви борци срещу статуквото от Възраждане.

Сега ще са под прожекторите и ще трябва да покажат повече от кадровия си потенциал. Повече директни взаимодействия с други партии. Повече шансове да спечелят, но и да загубят подкрепа от колебаещите се.

И също така най-сетне НАП забелязаха Историческия парк.

Разбира се, най-изгубилите сте моите читатели, които стигнахте до тук. Защото цялата тази ситуация вещае още безвремие или дори по-лошо: още чудовищни конструкти без идеология и друга цел освен власт.

Честито само на мен.